Богородичен пост — Разрешава се вино и елей
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
Св. Исаак се почита и на 30 май; вижте неговия живот там. Св. Далмат беше войник в императорската армия, но заедно със сина си Фауст остави всичко, за да стане монах в манастира, основан от св. Исаак. Той присъства на Третия вселенски събор в Ефес през 431 г.; там той се бореше ревностно за православната вяра срещу патриарх Несторий. Той беше назначен за архимандрит на всички манастири в Константинопол и почина в мир, след като беше живял повече от осемдесет години.
Тя е майка на апостолите Яков и Йоан, съпруга на Зеведей и дъщеря на Йосиф Обручника, който е бил вдовец, когато се е сгодил за Божията Майка. Тя е била ученичка на Господа и една от мироносиците, които първи са донесли вестта за Възкресението на света.
Роден е в Рим през 1086 г. в семейство на богати и благочестиви родители. Когато по това време Римската църква се отдели от Православната, онези, които продължиха да поддържат Православието, сред които и Антоний, бяха преследвани. Антоний се отрече от светските си притежания и избяга на малък скалист остров в морето, където прекара четиринадесет месеца в аскетизъм. През това време островът по чудо се придвижи като кораб към Новгород. Там архиепископ Никита прие младия монах и му помогна да построи храм на Света Богородица, който с времето се превърна в манастир. Свети Антоний служи там като игумен в продължение на много години и почина в мир през 1148 г.