Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 16.4-12 (Апостол)

4Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене. 5Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония. 6А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида. 7Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време. 8А в Ефес ще остана до Петдесетница, 9защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много. 10Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз. 11Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята. 12А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Йов)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 21.28-32 (Евангелие)

28А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. 29Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. 30И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. 31Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; 32защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Йов)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Свети Мойсей от Етиопия (400)

Наричан е още Мойсей Черния. Бил е роб, но е бил изгонен от господаря си поради нечестивия си живот. След това станал водач на банда убийствени разбойници в Египет. Покаял се и приел монашеския живот в пустинята при св. Исидор Скетиски. В продължение на много години той неуморно се борел чрез молитва, пост и бдения срещу похотливи и насилствени мисли; накрая се освободи от тях чрез молитвите на Св. Исидор. Той беше почитан от всички братя за аскетичния си живот, мъдростта си и дълбокото си смирение. Веднъж един брат извършил някакъв грях и монасите се събрали, за да го съдят. Мойсей първоначално отказал изобщо да отиде, но когато настояли, той напълнил една стара, пробита кошница с пясък и я занесъл на събранието на гърба си. Когато братята го попитали какво означава това, той отговорил: „Моите грехове се изсипват зад мен и аз дори не ги виждам, а съм дошъл да съдя моя брат.“ Монахът бил простен. С времето славата на този най-смирен от монасите се разпространила толкова далеч, че царе и епископи пътували в пустинята, за да търсят неговата мъдрост и благословия. В старостта си той беше предупреден, че банда разбойници идва да нападнат скита. Той отказа да напусне, като каза: „Написано е: който живее с меча, от меч ще умре.“ Така, съзнавайки, че е убивал други с меч, той доброволно очакваше собственото си убийство. Шестима други монаси, които останаха с него, също бяха убити.

Откриване на мощите на Св. Йов Почаевски (1651)

За живота му виж 6 май.

Праведната пророчица Анна (I в.)

---

Праведният Езекия, цар на Юда (691 г. пр. Хр.)

---

Новият свещеномъченик Хризостом, митрополит на Смирна (1922)

---

Почиване на стареца Йосиф Исихаст от Атон (1959) (15 август по стария календар)

Роден на остров Парос през 1898 г., той постъпва в монашество през 1921 г. в отговор на небесно видение. Отивайки на Атон, първоначално води общностен монашески живот, но по-късно се премества в скит за по-голяма уединеност. Там получава дара на непрестанната молитва. Старци Йосиф и неговият съратник в борбата, старец Арсений, се преместили в скита „Света Ана“, където останали до края на живота си. Тук около тях бавно се събрала малка група ученици. Мнозина от тях, като мълчаливи апостоли, се разпръснали из православния свят, допринасяйки много за неговото духовно обновление.