Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Римляни 15.1-7 (Апостол)
1Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
4А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
Матей 9.27-35 (Евангелие)
27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Жития на светиите
Свети мъченик и архидякон Еуплюс от Катания (304)
Той бил дякон от Катания в Сицилия по времето на царуването на Диоклетиан. По време на преследването на християните там, Еуплюс се явил пред управителя и се обявил за християнин. Докато бил измъчван на мъченията, управителят му заповядал да се поклони на Марс, Аполон и Ескулап, но той отговорил, че се покланя на Отца, Сина и Светия Дух. Той бил обезглавен през 304 г. Чудотворните му мощи се съхраняват в селото Вико делла Батония близо до Неапол.
Светата мъченица Сусана Дева и съпътстващите я (295-296)
Тя била дъщеря на Гавиний, християнски свещеник в Рим, и племенница на папа Гай. Осиновеният син на император Диоклетиан, Максимиан, искал да се ожени за Сусана, но тя не желаела да се омъжи за никого, още по-малко за езичник. Патрициите Клавдия и Максима били изпратени при Сусана от императора, за да ѝ предадат предложението на Максимиан; но вместо това тя обърнала и двете, както и всичките им домакинства, към вярата. Разгневеният император наредил Клавдия, Максима и техните семейства да бъдат екзекутирани, а след това и самата Сусана да бъде обезглавена. Съпругата на императора Съпругата на императора, Серена, била тайна християнка и тайно взела тялото на Сусана и го погребала. Скоро след това бащата на Сусана, Гавиний, и чичо ѝ, папа Гай, също претърпели мъченическа смърт.
Свети Нифон, патриарх на Константинопол (1508)
Роден е в Гърция и още в млада възраст става монах, прекарвайки много години в аскетизъм на Светата Гора. Против волята си е назначен за епископ на Солун, а след това за патриарх на Константинопол. Изгонен е от султана (Прологът не посочва причината) , служил е като архиепископ във Влашко за известно време, след което се е върнал в манастира „Дионисий“ на Светата Гора, където е починал на деветдесетгодишна възраст. Той е съставил „Молитвата при отпътуване“, използвана в погребалната служба.
Почиване на отец Георги Флоровски (1979) (29 юли по стария календар)
---