Римляни 4.13-25 (Апостол)

13Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти". 19И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22Затова му се вмени за праведност. 23Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

Матей 7.21-23 (Евангелие)

21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. 22Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? 23И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Мъченик Хиацинт от Кесария Кападокийска и онези, които са с него (108)

Той бил млад придворен на император Траян и таен християнин. Когато императорът и неговият двор принасяли жертва на идолите, Хиацинт се отделял; бил забелязан и доведен пред императора, където, когато бил разпитван, се обявил за християнин и отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради това бил жестоко бит с камшик, след което хвърлен в затвора, където императорът заповядал да му се дава само храна, принесена в жертва на идоли. Този Хиацинт отказал да яде и след осем дни починал в затвора.

Нашият Свети Отец Исая Самотник (491)

Един от отците на пустинята, той е живял в аскеза първо в Скит в Египет, след това в Палестина; починал е в Газа. Неговите поучителни писания често са цитирани от отците.

Авва Исая каза: Венецът на всички добри дела се състои в това: човек да възложи цялата си надежда на Бога, да прибегне към Него веднъж завинаги с цялото си сърце и сила, да се изпълни със състрадание към всички и да плаче пред Бога, молейки Неговата помощ и милост.

Свети отец Александър, основател на манастира „Неспящите“ (430)

„Роден в Азия и образован в Константинопол, той отишъл в армията след завършване на обучението си и станал офицер. Четейки Светото писание, той попаднал на думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромашите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай“ (Мат. 19:21). Тези думи му направили такова впечатление, че той продал и раздал всичко, което имал, и отишъл в пустинята. След дълъг аскетизъм и стремеж към пречистване, той основал общността на „Будните“ (Акомета) със специално правило. Според това правило службите в църквата продължавали денем и нощем в непрекъсната последователност. Братята били разделени на шест групи, всяка от които имала определени часове на деня или нощта, за да ходи на църква и да поеме четенето и пеенето от предишната група. Той пътувал много по Изток, водейки хората към вяра в Христа, спорейки с еретици, вършейки чудеса по Божията благодат и остарявайки в служба на Господ Иисус. Той завършил земния си път в Константинопол.“ през 430 г., където мощите му разкриха чудотворната сила и слава, с които Бог прослави светия Си слуга.“ (Пролог)

Отче наш сред светиите Анатолий, архиепископ на Константинопол (458)

Той бил свещеник от Александрия. На „Разбойническия събор“ в Ефес през 449 г. Диоскор, монофизитът, който заемал патриаршеския престол в Александрия, назначил Анатолий за патриарх на Константинопол, мислейки си, че ще се окаже съюзник. Но Анатолий бързо се очертал като пламенен защитник на православието: той свикал събор на епископите точно преди Халкидонския събор през 451 г., на който бил одобрен православният „Томос“ на папа Лъв (виж 18 февруари), въпреки че Диоскор не позволил той да бъде прочетен на Разбойническия събор. На Халкидонския събор Анатолий осъдил Несторий, Евтихий и неговия разочарован покровител Диоскор. Той починал в мир през 458 г.

Смята се, че Анатолий е авторът на „Анатолийските стихири“, които се намират в седмичните служби на вечернята и утренята; но е възможно те да са съставени от друг Анатолий, монах и ученик на Свети Теодор Студит.