Римляни 8.14-21 (Апостол)

14понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; 15защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! 16Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. 17Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. 18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. 19Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, 20защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, 21с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

2 Тимотей 2.1-10 (Апостол, Св. Пантелеймон)

1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, 2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. 3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов. 4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. 5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата. 6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. 7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко. 8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие, 9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва. 10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.

Матей 9.9-13 (Евангелие)

9Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. 10И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. 11Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? 12А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 13идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Пантелеймон)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Свети великомъченик и лечител Пантелеймон (305)

Роден е в Никомедия; баща му е бил езичник, а майка му – християнка. Чрез нея той е бил научен на християнската вяра и кръстен от Св. Хермолаус (26 юли). Станал лекар и упражнявал изкуството си с милосърдие и щедрост, изцелявайки много повече хора чрез молитвите си, отколкото чрез лекарствата си. Родителите му го кръстили Пантолеон („във всичко лъв“), но поради голямото му милосърдие той бил преименуван на Пантелеймон („всемилостив“). Веднъж изцелил един човек от слепота, призовавайки Христос, което довело някогашния слепец да приеме вярата. Когато го попитали как е бил излекуван, той посочил Пантелеймон като своя лечител и провъзгласил новооткритата си вяра в Христос. Заради това езичниците го екзекутирали, а след това арестували Пантелеймон, който след много изтезания бил обезглавен през 305 г. Той се счита за най-известния от безвъзмездните лекари.

Свети Климент, архиепископ на Охрид (916)

Той е бил ученик на светиите Методий и Кирил, работейки заедно с тях в мисионерската им дейност в Моравия. След смъртта на Свети Методий, Климент и много други от тяхната мисия са били изгонени от Моравия от германците и са пътували на юг. Климент, заедно със своите спътници Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, прекосил Дунава, престоял известно време при цар Борис Михаил и се заселил близо до Охрид (в днешна Косово, Югославия). Той основал манастир в Белица, след което се преместил в Охрид, където построил църква, посветена на Свети Пантелеймон. Там той продължил делото на светите Кирил и Методий, създавайки много книги на новата славянска азбука в помощ на славянските православни народи. Свети Климент извършвал чудеса както приживе, така и след смъртта си: неговите чудотворни мощи все още се почитат в църква, посветена на него. Той починал в мир.

Помен за канонизацията (1970) на Свети Херман от Аляска (1837)

Празникът му е на 12 декември. Поради суровия климат на Аляска, ежегодното поклонение пред мощите му в Кодиак, Аляска, се провежда през лятото, около тази дата.

Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий

На 27 юли Българската православна църква чества общия помен на Светите Седмочисленици - седемте първоучители и просветители на славянските народи: Свети Кирил (Константин Философ), Свети Методий, Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Свети Сава, Свети Горазд и Свети Ангеларий.

Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Техните петима ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий - продължават тяхното дело, като след прогонването си от Великоморавия намират убежище в България при цар Борис-Михаил. Те основават книжовните школи в Охрид и Преслав, полагайки основите на старобългарската литература и славянската християнска култура.