18 Юли 2024
Четвъртък от 4-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Емилиан Силистрийски
Свети мъченик Емилиан (362)
Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 11.13-24 (Апостол)

13На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, 14та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях. 15Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви? 16Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните. 17Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок, 18то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе. 19Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя. 20Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх. 21Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен. 23Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади. 24Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.

Матей 11.27-30 (Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Жития на светиите

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.