Битие 14.14-20 (Вечерня, Отци)

14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан; 15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск; 16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа. 17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина; 18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, 19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; 20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня, Отци)

8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. 9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; 10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; 11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! 15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. 16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; 17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

Второзаконие 10.14-21 (Вечерня, Отци)

14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог; 15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес. 16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави; 17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, 18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло. 19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя. 20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни: 21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:

Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Римляни 5.1-10 (Апостол)

1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, 2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. 3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, 4търпението - опитност, опитността - надежда, 5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. 6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. 7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. 8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. 10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

Евреи 13.7-16 (Апостол, Отци)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Матей 6.22-33 (Евангелие)

22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. * 25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Йоан 17.1-13 (Евангелие, Отци)

1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, 2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. 3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; 4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. 5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. 6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. 7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; 8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. 9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. 10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. 11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. 13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Апостол Акила от Седемдесетте и Света Прискила (1-ви век).

Той, заедно със съпругата си Прискила, е споменат в книгата Деяния на апостолите и в Посланието на Свети Павел до римляните. Той и съпругата му са били евреи, които се преместили в Коринт, когато император Клавдий изгонил всички евреи от Италия. Работели като шатрари в Коринт, когато се срещнали и работили със Свети Павел, също шатрар по професия, който ги довел до вярата в Христос. Оттогава нататък те работели усърдно за разпространението на Евангелието на Христос. Прологът казва, че са загинали от ръцете на езичниците, а Великият Хорологион – че обстоятелствата около тяхното погребение са неизвестни.

Нашият отец сред светиите Йосиф, архиепископ на Солун (833)

Той е брат на Св. Теодор Студит (11 ноември) и понякога се нарича Студит. Той е един от вдъхновените композитори на каноните в Постния триодион, много от които носят TITLEто „от Йосиф“ . (Не трябва да се бърка със Св. Йосиф Химнограф, който се почита на 3 април.) Като архиепископ на Солун, той претърпя големи страдания заради ревностната си защита на светите икони: беше хвърлен в затвора и три пъти изгнани.

Св. Никодим от Светата Гора, духовен писател (1809)

Най-известен е със своите сборници с православни писания, най-важният от които е „Филокалия“ – петтомно събрание от писания за аскетизъм и молитва, особено за Иисусовата молитва, от светите Отци на Църквата. (Първите четири тома са преведени на английски). Той издаде православно издание на „Невидимата война“, написана първоначално от Лоренцо Скуполи, римокатолик. (То е било допълнително преработено от Св. Теофан Затворник). Той също така е редактирал „Педалион“ („Кормило“), сборник от канони на Православната църква с негови коментари.

Забележка: Английското издание на „Кормило“ трябва да се чете внимателно, тъй като включва допълнителни коментари от преводача, които не са ясно разграничени от тези на Светия.