Деяния 13.13-24 (Апостол)

13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания". 23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

Йоан 6.5-14 (Евангелие)

5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

свещеномъченик Доротей, епископ Тирски (361 г.)

Той става епископ на Тир във Финикия по време на управлението на Диоклециан. Преследванията при Диоклециан и Максимиан го отвеждат в Тракия; след смъртта им той се завръща в Тир. Преследванията избухват отново при Юлиан Отстъпник и Доротей е заловен и измъчван до смърт на 107-годишна възраст. Той пише учени произведения на гръцки и латински език, разказващи живота на пророците и светците.

Свети наш отец Теодор Отшелник и Чудотворец (583)

Той живял много години като отшелник в пустинята на река Йордан и след дълга и тежка аскетична борба получил дара на чудотворството. Веднъж пътувал с кораб до Константинопол и корабът се отклонил от курса си по време на буря. Питейната вода свършила и екипажът и пътниците били на косъм от жажда. Теодор се помолил на Бога, прекръстил морето и казал на екипажа да пие морската вода. Когато те го направили, с учудване установили, че е прясна и сладка. Когато хората започнали да го почитат, той ги помолил само да благодарят на Бога, Който е извършил чудото. Той починал в мир.

Блажени Игор-Георги, постриган в монах Гавраил, велик княз Черниговски и Киевски (1147)

„Преследван от роднините си, той напуснал света и станал монах. Киевчани, отвратени от династията Олгович [на която бил княз], решили да я унищожат. Те побързали към манастира, хванали младия и невинен схимник и го убили. Заради това злодеяние много нещастия сполетели жителите на Киев, но няколко пъти били виждани свещи да се запалват сами на гроба на този блажен монах и огнен стълб се появил над църквата, където бил погребан.“ (Пролог)

Блажени Константин, митрополит Киевски (1159)

По негово време сред руските князе и в Руската църква царял голям безредик. Един от съперничещите си князе назначил монах на име Ким за Киевски митрополит, без да поиска благословията на Константинополския патриарх, както все още се правело по това време. Патриархът изпратил митрополит Константин да разследва случая, който свалил Ким и изгнал свещениците, ръкоположени от Ким. Това довело до раздори сред народа, като някои подкрепили Константин, други - Ким. Накрая, по молба на князете, патриархът изпратил трети митрополит и двамата - Ким и Константин - били отстранени.

Когато Константин умира през 1159 г., завещанието му заповядва да не бъде погребан, а да бъде изяден от кучета, тъй като чувствал, че е виновен за сеене на раздори в Църквата. Ужасени, но нежелаещи да се противопоставят на последните му желания, хората изхвърлят тялото му навън, както той е заповядал. През трите дни, в които то е лежало открито, Киев е разтърсван от гръмотевични бури и земетресения, при които загиват осем души. Накрая киевският княз заповядва тялото на митрополита да бъде погребано в църквата и времето веднага се успокоява.