Деяния 21.8-14 (Апостол)

8А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. 9Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. 10Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, 11и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. 12Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим. 13Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. 14А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!

Йоан 14.27-15.7 (Евангелие)

27Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. 28Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. 29И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате. 30Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. 31Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

1Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. 2Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. 3Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. 4Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. 5Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. 6Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. 7Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.

Мъченици Мануил, Сабаил и Исмаил от Персия (362)

„Светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил, персийци по род и братя по плът, били изпратени от персийския цар като посланици при Юлиан Отстъпник, за да преговарят за мирен договор. Докато били с него на място близо до Халкидон, те отказали да се присъединят към него в принасянето на жертва на неговите идоли. Презирайки имунитета, всеобщо предоставен на посланиците, той ги убил през 362 г. Това било причина за войната с Персия, в която Юлиан загинал жалко на следващата година.“ (Великият часовник)

Нашият Свети Отец Ботолф, игумен на манастира Иканхое (680)

Свети Ботолф е роден в Британия около 610 г. и в младостта си става монах в Галия. Сестрите на Етелмунд, крал на Източна Англия, които също са изпратени в Галия, за да изучат монашеската дисциплина, срещат Свети Ботолф и, научавайки за намерението му да се върне в Британия, молят брат си краля да му даде земя, върху която да основе манастир. Чувайки предложението на краля, Свети Ботолф поиска земя, която никой вече не притежава, тъй като не желаеше печалбата му да идва от загубата на друг, и избра едно безлюдно място, наречено Иканхое. При идването му демоните, обитаващи Иканхое, се надигнаха срещу него с вълнение, заплахи и ужасни видения, но Светецът ги прогони с кръстния знак и молитвата си. Чрез манастира си той установява в Англия правилата на монашеския живот, които е научил в Галия. Той върши знамения и чудеса, има дарбата на пророчеството и „се отличава със своята сладост на нрава и приветливост“. В последните години от живота си той понасял някаква мъчителна болест с голямо търпение, благодарейки като Йов и продължавайки да обучава духовните си деца на правилата на монашеския живот. Заспал в мир около 680 г. Мощите му по-късно били намерени нетленни и излъчващи сладък аромат. Мястото, където основал манастира си, започнало да се нарича „Ботолфсон“ (от „камъка на Ботолф“ или „града на Ботолф“), което по-късно било съкратено до „Бостън“. (Великият часовник)