1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)

11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. 12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас. 13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. 14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света. 15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога. 16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Деяния 2.22-36 (Апостол)

22Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, 23Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; 24но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. 26Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. 27Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. 28Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си". 29Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. 30А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, 31предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. 32Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. 33И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. 34Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 35докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 36И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.

1 Йоаново 1.1-7 (Апостол, Св. Йоан)

1Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота 2(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), 3което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. 4И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. 5И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 6Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; 7ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.

Йоан 1.35-51 (Евангелие)

35На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. 36И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий. 37Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса. 38А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? 39Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия. 40Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. 41Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); 42и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък). 43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Йоан 19.25-27, 21.24-25 (Евангелие, Св. Йоан)

25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Главното възпоменание на апостола е на 26 септември. Днес се отбелязва чудо, което се е случвало на гроба му всяка година на тази дата в Ефес.

Апостолът починал, когато бил на повече от сто години; той бил единственият от апостолите, който не умрял мъченически. Знаейки, че смъртта му наближава, той взел седем от учениците си и им казал да изкопаят гроб във формата на кръст. След това легнал в гроба и умрял, и бил погребан от учениците си. Когато по-късно вярващите отворили гроба му, те го намерили празен. Но на тази дата всяка година от гроба се изсипвал фин прах, наричан от хората манна, който бил използван от вярващите за изцеление на телесни и душевни болести.

Нашият праведни отец Арсений Велики (449)

Той е един от първите и най-почитани пустинни отци. Роден в благородно семейство, той е бил дякон и придворен в Константинопол. Един ден чул глас, който казвал: „Арсений, бягай от човеците и ще се спасиш.“ Той тайно напуснал столицата и отплавал за Александрия, след което пътувал до скит в египетската пустиня, където станал монах. Години наред бил ученик на Свети Йоан Джудже. Въпреки че вече бил изоставил света толкова драматично, след известно време в пустинята отново чул глас, който казвал: „Арсений, бягай, мълчи, моли се винаги, защото това са причините да не съгрешаваш.“ След това се отделил от братята си монаси и заживял като отшелник, практикувайки мълчание. Разказвали за него, че в събота вечер се изправял, обръщал гръб на залязващото слънце, вдигал ръце в молитва и се молил, без да сяда, докато на следващата сутрин слънцето не огрее лицето му. Монах, който дошъл да го посети, погледнал в килията му и видял Арсений да се моли, цялото му тяло светело като пламък. Той почина в мир на деветдесет и пет години.

Света Емилия (375), майка на светите Макрина, Василий Велики и Григорий Нисийски, Петър Севастийски и Теосевия

Тя родила девет деца и предала християнската си вяра толкова ефективно, че пет от тях са причислени към светиите на Църквата: Василий Велики, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Макрина и Теосевия. В напреднала възраст тя основала манастир и живяла в него с дъщеря си Макрина до смъртта си.