Исаия 43.9-14 (Вечерня, Св. Георги)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Георги)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Георги)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 20.19-25 (Евангелие на вечерня)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

Лука 12.2-12 (Утринно Евангелие, Св. Георги)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Деяния 1.12-17, 21-26 (Апостол)

12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *. 13И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. 14Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. 15И в тия дни стана Петър посред учениците и рече 16(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, 17защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; 21И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, 22начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. 23И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; 24след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, 25да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. 26Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

Деяния 12.1-11 (Апостол, Св. Георги)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Йоан 1.18-28 (Евангелие)

18Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. 19И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? 20Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. 21И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. 22Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. 24А пратените бяха измежду фарисеите; 25те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? 26Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. 27Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. 28Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Георги)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Матей 28.1-20 (Кръстен ход, 1-во четиво)

1И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; 3видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; 4и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. 5Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; 6няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, 7и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. 8И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. 9А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; 10тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. 11Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. 12И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари 13и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, 14и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. 15А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. 16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Марк 16.1-8 (Кръстен ход, 2-ро четиво)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Лука 24.1-12 (Кръстен ход, 3-то четиво)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Йоан 20.1-10 (Кръстен ход, 4-то четиво)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Лука 24.36-53 (Кръстен ход, 5-то четиво)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Праведният Йов Дълготърпелив

Този икон на търпелива издръжливост пред лицето на всичко, което Бог ни изпраща, е живял близо до Арабия около 2000 години преди Христос. Той е потомък на Авраам чрез Исав. Неговото благоденствие, неговите бедствени страдания, неговата търпелива издръжливост и възстановяването му на здравето и богатството са описани подробно в книгата на Стария завет, която носи неговото име.

Някои казват, че Йов е изтърпял страданията си седем години, преди да се възстанови до здраве и просперитет. Други казват, че всичките му страдания са продължили една година. Светите отци са съгласни, че Йов е живял много години след възстановяването си и е починал, когато е бил на повече от 200 години.

Свети славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги (303)

„Георги, този наистина велик и славен Христов мъченик, е роден от баща от Кападокия и майка от Палестина. Бидейки военен трибун или хилиарх (тоест, командир на хиляда войници), той се прославил в битки и бил високо почитан за своята смелост. Когато научил, че император Диоклетиан подготвя гонение на християните, свети Георги се явил публично пред императора и го осъдил. Когато заплахите и обещанията не могли да го отклонят от твърдата му изповед, той бил подложен на нечувани мъчения, които издържал с голяма храброст, преодолявайки ги чрез вярата и любовта си към Христос. Чрез чудните знамения, които се случили в неговото съревнование, той насочил мнозина към познанието на истината, включително царица Александра, съпруга на Диоклетиан, и накрая бил обезглавен през 296 г. в Никомидия.“ (Велик часовослов) Императрица Александра, заедно с езически жрец, който изповядал Христос благодарение на свидетелството на Георги, били екзекутирани заедно с великомъченика. Света Александра се чества на 21 април/4 май.

Нито Великият часовослов, нито Прологът, нито църковните служби за Свети Георги споменават най-популярната STORY за Свети Георги - убийството му на дракон. Въпреки че много икони на светеца го изобразяват яздещ кон, убиващ дракон с копие, мнозина смятат STORYта за легендарна, а драконът в иконата - за символична.

Свети Йов, игумен и чудотворец от Почаев (1651 г.)

„Свети Йов Почаевски е роден около 1551 г. в югозападна Галиция в благочестиво православно семейство. На десетата си година светецът се оттегля за Угорницкия манастир на нашия Спасител в Карпатите. Постриган след две години, той е ръкоположен за йеромонах около 1580 г. Известен със своята кротост и смирение, Йов е поканен от великия ревнител за Светото Православие в Карпаторусия, княз Константин Острожки, да бъде игумен на манастира „Кръстов кръст“ в Дубно. В ревността си за запазване и разпространение на православната вяра и за да противодейства на пропагандата на униатите, той печата и широко разпространява православни духовни и богослужебни книги. Около 1600 г. той се премества в Почаевската планина, където по настояване на братята става игумен на манастира „Успение Богородично“, който разширява и прави да процъфтява. Чрез неговите трудове в Почаев е основана голяма печатница, която значително помага за отглеждането на православните вярващи в този регион. Неговият манастир става център на Православната църква в Западна Украйна. Светителят“ почина, като прие схима с името Йоан, през 1651 г., на преклонна възраст от сто години.“ (Велик часовослов)

Свети мъченик Варвар Воин, с Вакх, Калимах и Дионисий (362)

Той е бил войник в римската армия по време на управлението на Юлиан Отстъпник. Като много войници, той е бил таен християнин, служейки под командването на императорския командир Бакхус, когато войските му се бият с франките. Могъщ франкски войник, подобен на Голиат, предизвиква римляните да изпратят един от ротата си, за да се бие с него. Командирът изпраща Варвар, който се моли на Господа и побеждава франкския гигант, след което франкската армия е лесно победена. След това командирът нарежда триумф в чест на победата, включително публично жертвоприношение на римските идоли. По време на жертвоприношението командирът забелязва, че Варвар стои настрана и го пита защо: Варвар разкрива, че е християнин и не може да принесе жертва на идолите. Командирът докладва това на невярващия император, който нарежда Варвар да бъде измъчван. Варвар издържа много жестоки мъки със спокойствие и смелост. По време на мъченията му се виждат много чудеса и много от неговите събратя войници приемат християнската вяра. Трима от тях са Бакхус, командирът на Варвар; Калимах; и Дионисий. И тримата били обезглавени за изповядване на Христос, след което самият Варвар получил мъченическия венец чрез обезглавяване.

„Света София Праведна“ (1974)

Тази свята аскетка, новопрославена през 2011 г., е родена като София Саулиди през 1883 г. в Трапезунд, Турция. През 1907 г. се омъжва, но съпругът ѝ изчезва седем години по-късно, оставяйки я с новороден син. Не след дълго умира и нейният любим, единствен син. Отвръщайки се от света, тя се уповава изцяло на Бога, прекарвайки времето си в уединена молитва на планина близо до родния си град.

През 1919 г. тя пристига в Гърция като част от „размяната на население“ между Турция и Гърция. Не след дълго след пристигането ѝ Пресвета Богородица ѝ се явява във видение и казва: „Ела в моя дом“. Когато София я пита къде да намери дома си, Девата отговаря: „В Клисура съм“. Вслушвайки се в тези свети наставления, София се премества в манастира „Рождество Богородично“ в Клисура в Северна Гърция, където остава до края на живота си.

Тя никога не приемала монашески постриг, а живеела в манастирската кухня. Спяла само по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на молитва. Обличала се в стари, дрипави дрехи, но ако някой се опитвал да ѝ даде по-хубави дрехи, тя ги раздавала на бедните. По подобен начин, ако някой ѝ давал пари, тя ги криела, докато не могла да ги даде на някой нуждаещ се. Ядяла много малко и не проявявала интерес към храната. Светските хора я наричали „Лудата София“, но проницателните я виждали като жива светица. Тя била надарена с дарове на изцеление и пророчество: когато при нея идвали посетители, тя ги поздравявала по име, дори и никога преди да не ги е срещала, и описвала семейните им проблеми, предлагайки съвети.

През 1967 г. тя е изцелена от мъчителна, животозастрашаваща болест чрез видение на Света Богородица, Архангел Гавраил и Свети Георги. Тя заспа в Господа на 6 май (нов стил) 1974 г., след дълъг живот, отдаден на молитва, аскетизъм и пълна бедност. Мощите ѝ се съхраняват в манастира, където е прекарала по-голямата част от живота си.