Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Деяния 9.32-42 (Апостол)

32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. 33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. 34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. 35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. 36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. 37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. 38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. 39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. 40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. 41Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

Йоан 5.1-15 (Евангелие)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. 5Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. 6Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? 7Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. 8Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. 9И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. 10Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. 11Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. 12Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? 13Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. 14След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 15Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Свети апостол Карп от седемдесетте

Той беше един от седемдесетте и спътник на Свети Павел, който го споменава във 2 Тимотей 4:13. Става епископ в Тракия (Великият часовослов казва в Берия, Прологът във Варна), където претърпява мъченическа смърт. Свети Дионисий Ареопагит се среща с него и пише за него, заявявайки, че Карп никога не е започвал литургията, без първо да получи небесно видение.

От Пролога: „Не трябва да желаем смъртта на грешника, а неговото покаяние. Нищо не натъжава толкова Господа, Който е страдал на Кръста за грешниците, както когато Му се молим за смъртта на грешника и за отстраняването му от нашия път. Веднъж се случило, че апостол Карп загубил търпение и започнал да се моли на Бога да изпрати смърт на двама грешни мъже, единият езичник, а другият отстъпник от вярата. Господ му се явил и казал: „Ето, ето Ме; готов съм да бъда разпнат отново за спасението на човеците.“ Свети Карп разказал това събитие на Свети Дионисий Ареопагит, който го записал като урок за всички в Църквата, че трябва да се молим за спасението на грешниците, а не за тяхната погибел. Защото Господ „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9).“

Свети Августин Кентърбърийски, евангелизатор на Англия (ок. 605 г.)

Той е основател на Църквата в Южна Англия, която по това време е била почти изцяло езическа, въпреки че християнството процъфтява в келтските земи Ирландия, Уелс и части от Шотландия. Августин, монах в манастира „Свети Андрей“ в Рим, е избран от папа Григорий I да ръководи мисия в Англия. Той и група от около четиридесет монаси акостират в Англия през 597 г.; те са посрещнати топло от крал Етелберт, който е кръстен от Августин и по този начин става първият християнски крал на англосаксонския народ. През 601 г. папа Григорий прави Августин архиепископ на Британия и основава катедралата си в Кентърбъри, където също така основава манастир. Свети Августин работи безуспешно, за да обедини църквите си с тези на ирландските монаси и йерарси, които следват различни литургични практики, пазят различна дата на Пасха и не одобряват по-малко строгите римски монашески практики, въведени от архиепископа. Той почина в мир.

Свети новомъченик Александър Солунски (1794)

Той е роден в Солун и въпреки че е кръстен като християнин, приема исляма като млад мъж, като в крайна сметка става суфий (един от мистична секта сред мюсюлманите). Но с времето започва да се разкайва и стига до заключението, че мъченичеството е единственият начин да се очисти от петното на отричането си от Христос. След като се разкайва, той се явява на турците, облечен като християнин. Той е хвърлен в затвора и измъчван, но в отговор на всяко изкушение, заплаха или мъчение, той само казва: „Роден съм християнин и като християнин ще умра.“ Накрая е осъден на смърт, която Александър с радост приема като знак за Божията прошка. Той е посечен с меч в Смирна през 1794 г.