Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)

Той е роден в Антиохия през 522 г. Баща му, Йоан, умира при земетресение, оставяйки го да бъде отгледан от майка си Марта. От най-ранно детство той води много аскетичен живот и е под специална закрила и напътствия на Свети Йоан Кръстител, който често му се явява. Той става монах като млад мъж и след видение на Господ, който му се явява като красив юноша и изпълва сърцето му до преливане с любов към Христос, той се възкачва на стълб, където пребивава осемнадесет години, молейки се и пеейки псалми. След това отива на планината, наречена „Чудна“, където живее сам в безплодно място десет години; след това се възкачва на друг стълб, където пребивава в изключителни трудности четиридесет и пет години. През това време той става известен като чудотворец и ясновидец: в Пролога се казва: „Мярката на любовта му към Бога е такава, че му е дадена рядка благодат, с чиято помощ той е способен да лекува всякакви болести, да опитомява диви зверове и да прозира най-отдалечените краища на земята и сърцата на хората.“ „Той беше изваден от тялото и видя небесата, разговаряше с ангели, тормозеше демоните, пророкуваше, прекарваше по тридесет дни без сън и дори по-дълго без храна, приемайки храна от ръцете на ангели.“ Той почина на 85-годишна възраст; седемдесет и девет години от живота си беше прекарал в аскетизъм.

Свети отец Никита Стълпник (1186)

Като младеж той бил безгрижен и покварен; но един ден влязъл в църква и чул думите на Исая: „Умий се, очисти се“ (Ис. 1:16). Животът му се променил напълно: той напуснал семейството и имота си, за да влезе в манастир близо до Переяславъл, където започнал живот на строг аскетизъм. Носел вериги и (по думите на Пролога) „се затворил в стълб“, за което бил наречен Стовпник. Той получил дара на изцелението и чрез молитвите си възстановил мнозина, които дошли при него, включително Михаил, княз Черниговски, когото излекувал от парализа. Някои крадци, виждайки веригите му и мислейки, че са направени от сребро, го убили една нощ и избягали с веригите. Скоро след това свети Никита се явил на старейшина на име Симеон и му казал да сложи веригите при себе си в гроба му, когато бъдат намерени.

Свети Винсент Лерински (445)

Той е роден в Тул в Галия (днешна Франция); брат е на Свети Луп, епископ на Троа. Служи като войник, но в крайна сметка става монах в манастира Лерин. Там прекарва остатъка от живота си и написва своя „Коммонториум“ – изложение на истинската православна вяра; той съдържа добре познатото твърдение, че християните трябва да се придържат към вярата, в която се вярва „навсякъде, винаги и от всички“. Той почина в мир.