Исаия 13.2-13 (6-ти час)

2Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти. 3Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми. 4Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. 5Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя. 6Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия. 7Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. 8Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. 9Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. 10Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. 11Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите; 12ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато. 13Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.

Битие 8.4-21 (Вечерня)

4И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. 5Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, 7и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. 8После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; 9но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. 10И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. 11Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. 12Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. 13В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. 14А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. 15И рече (Господ) Бог на Ноя: 16излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; 17изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. 18Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; 19всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. 20И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. 21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Свети мъченици Агатопус и Теодул (303)

Агатоп бил дякон, много стар, а Теодул - четец, много млад, в църквата в Солун. По време на гонението на Диоклециан двамата били призовани на съд. Те отишли радостни, хванати един за ръка и възкликнали на всички: „Ние сме християни!“ След като ласкателства, увещания, заплахи, затвор и глад не успели да ги накарат да се отрекат от Христос, те били осъдени на смърт чрез удавяне. Били вързани и голям камък им бил привързан към вратовете; когато щяли да бъдат хвърлени в морето, Агатоп извикал: „Ето, чрез второ кръщение сме измити от греховете си и ще отидем очистени при Христос Иисус!“ Удавените им тела скоро били изхвърлени на брега и християните ги погребали с почести. Не след дълго Теодул се явил на братята си под формата на сияен ангел и им казал да дадат всичките му имоти на бедните.

Светият ни отец Марк от Трахия (ок. 400 г.)

Наричан е още „Марк Атинянин“, защото е роден в Атина. Когато родителите му починали, той размишлявал за преходността на всички земни неща, раздал имуществото си на бедните и се качил на дъска в морето, молейки Бог да го води където пожелае. По Божие провидение Марк бил изхвърлен на бреговете на Либия, където се установил като отшелник на планина, наречена Трахе. (Някои казват, че е било в Етиопия, но това изглежда по-малко вероятно.) Там той живял деветдесет и пет години, без никога да види друго човешко същество.

Свети Серапион го посетил преди смъртта му и описал живота му. Серапион попитал Марк дали има християни, чиято вяра е толкова велика, че могат да кажат на планината „Стани и се хвърли в морето“ и тя да стане така. Веднага планината, на която стояли, започнала да се движи като вълна, но Марк вдигнал ръка и я спрял.

На смъртния си одър Свети Марк се помолил за спасението на всички хора и предал душата си на Бога. Свети Серапион видял ангел, носещ душата на Марк, и ръка, протегната от небето, за да я приеме. Свети Марк бил на около 130 години, когато починал.