1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Светите йеромъченици от Херсон: Василеус, Ефрем, Евгений, Капито, Етерий, Агатодор и Елпидий (IV в.)

Тези седем свети епископи дават ярка представа за опасностите, на които са били изложени онези, които са пътували, за да проповядват Евангелието на Христос през първите векове на Църквата. И седемте са били изпратени като мисионерски епископи в Херсон на Черно море и всички седем са загинали там като мъченици. Хермон, епископ на Йерусалим, първо е изпратил Ефрем и Василий; Василий възкресил сина на княза на Херсон, след което мнозина повярвали и се кръстили. Неверниците обаче го вързаха за краката и го влачиха по улиците, докато умря. Ефрем беше обезглавен, когато отказа да принесе жертва на идолите. След това епископът на Йерусалим изпрати Евгений, Агатодор и Елпидий; те бяха пребити до смърт с пръчки и камъни. Етерий беше изпратен по времето на Константин Велики и успя да управлява Църквата в свобода и мир, както и да построи църква в Херсон. Капито, последният изпратен, донесе Евангелието на свирепите скити. За да докаже силата на своя Бог, те го помолиха да влезе в горяща пещ, като казаха, че ако не бъде изгорен, ще повярват. Полагайки цялото си доверие в Бога, светият епископ се облече в одеждите си, направи знака на кръста и влезе в пещта. Той стоеше сред пламъците, молейки се горещо, в продължение на един час, и излезе невредим. Зрителите извикаха: „Има един Бог, великият и всемогъщият Бог на християните, който пази Своя слуга в горящата пещ!“, и всички в града и околните селски райони се кръстиха. За това чудо се говори на Никейския събор (325 г.). По-късно скитските неверници пленяват Капито и го удавяха в река Днепър.

Прологът казва, че Етериос е завършил живота си в мир; Великият Хорологион – че е бил удавен. Всички тези свети мисионери са творили около началото на IV век.