Библейски четива (Синодален превод)
Битие 28.10-17
(Вечерня, Благовещение)
10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Езекиил 43.27-44.4
(Вечерня, Благовещение)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Притчи 9.1-11
(Вечерня, Благовещение)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие, Благовещение)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Исаия 4.2-5.7
(6-ти час)
2В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви.
3Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети,
4кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали.
5И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.
6И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.
1Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;
2Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.
3И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.
4Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?
5И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;
6и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.
Битие 3.21-4.7 (Вечерня)
21И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
1Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
2Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
3След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
4и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
5а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
6И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
7Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
Притчи 3.34-4.22 (Вечерня)
34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
35Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.
1Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
2защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
3Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;
4и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
5Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
6Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди.
7Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
8Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
9ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
10Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота.
11Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
12Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
13Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
14Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
15остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
16защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
17защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
18Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
19А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
20Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
21да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
22защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
Изход 3.1-8
(Вечерня, Благовещение)
1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Притчи 8.22-30
(Вечерня, Благовещение)
22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благовещение)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Благовещение)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.