Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Св. Рафаил)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня, Св. Рафаил)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Рафаил)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Рафаил)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

2 Петрово 2.9-22 (Апостол)

9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, 10а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, 11когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. 12А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, 13като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; 14те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие; 15те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата, 16но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка. 17Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. 18Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда. 19Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. 20Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. 21За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. 22С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпаната свиня - в тинната кал".

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Рафаил)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Марк 13.14-23 (Евангелие)

14А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 17Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. 21Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. 22Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Рафаил)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Светият ни отец Прокопий от Декаполис (9 век)

Той е бил от Декаполис, близо до Галилейското езеро, и е встъпил в монашеския живот още като младеж. Когато император Лъв Исавриан започнал преследването на светите икони, Прокопий, който дотогава прекарвал живота си в уединение и мълчание, смело се изправил в защита на истинското православно почитане на иконите. Заради това той бил жестоко измъчван и хвърлен в затвора. Когато жестокият Лъв умрял и иконите били върнати в църквите, Прокопий се върнал в манастира си, където живял в мир до дълбока старост. Прологът завършва така: „В старостта си той влязъл в Божието Царство, където с радост видял живите ангели и светии, чиито образи били върху почитаните икони на земята.“

Св. Рафаил, епископ на Бруклин (1915)

Роден е в Сирия през 1860 г., в последните години на Османската империя. В детството си семейството му се укрива в Ливан, след като енорийският им свещеник, Св. Йосиф от Дамаск (10 юли), е мъченик; но по-късно се завръщат в Дамаск. През 1879 г. е постриган за монах и постъпва на служба при патриарх Йеротей от Антиохия. Семинарията в Баламанд е била затворена от 1840 г., но на младия монах е предложена стипендия в семинарията на Константинополската патриаршия в Халки. Завръщайки се в Сирия с богословска степен, Св. Рафаил става помощник на Герасим, новия патриарх на Антиохия, пътувайки и проповядвайки от негово име. След допълнителни проучвания в Киев, той преминава под юрисдикцията на Московската патриаршия и за известно време е преподавател по арабски език в Богословската академия в Казан. (По това време потиснатите православни в Близкия изток получават значителна помощ и богословско обучение от царя и от Църквата в Русия).

През 1895 г. той е изпратен в Съединените щати, за да пастирства арабската православна общност в Ню Йорк, която е била без църква и свещеник. Той бързо освещава параклис и с голяма енергия се заема с пастирската работа там; но той се е грижил не само за тях, но и за арабските християнски имигранти, разпръснати из Северна Америка, повечето от които са били без пастор и в опасност да попаднат в ереста или да изоставят религиозния живот. Той пътува из целия континент, посещава, съветва и служи на арабските християни, проповядва, сключва бракове и кръщава, изслушва изповеди и служи Божествена литургия, обикновено в частни домове. През 1898 г. той публикува първата православна молитвена книга на арабски език, появила се в Новия свят. През 1899 г. той предприе седеммесечно пътуване из четиридесет и три американски града, търсейки „разпръснатите овце“ на Църквата в Америка. На богослуженията му присъстваха не само араби, но и руснаци и гърци, всички от които по това време зависеха от руската мисия в Северна Америка. През целия този период той заемаше официалната длъжност архимандрит, въпреки че работата и задълженията му надхвърляха тези на повечето епископи.

През 1901 г. патриарх Мелетий е избран за антиохийски патриарх, първият арабин, заемал патриаршеския престол от 168 години насам. Направени са няколко предложения за избор на архимандрит Рафаил за епископ в Сирия, но той отказва всички такива предложения, посочвайки големите и малко задоволени нужди на православните хора в Северна Америка. През 1904 г. Московската патриаршия го назначи за епископ на Бруклин, първият православен епископ, ръкоположен на американска земя. Той удвои вече впечатляващата си пастирска работа, ръкополагайки свещеници в многото нови енории, които беше основал, и помагайки на Свети Тихон (тогава епископ на Северна Америка) в грижата за огромната му епархия. През 1905 г. той положи основите на манастира „Свети Тихон“ в Пенсилвания.

Епископът осъзнава важността на интегрирането на вярващите в живота на новата им родина и е един от първите застъпници за използването на английски език в американските богослужения. Когато през 1906 г. е публикувана „Служебната книга“ на Изабел Хепгуд – първият полезен превод на църковните служби на английски език – той насърчава използването ѝ във всички свои енории.

През 1912 г. у Св. Рафаил е открито сърдечно заболяване, но той продължава изтощителната си пастирска работа още две години. През 1915 г. той най-накрая не е в състояние да продължи и почива в мир след двумесечно боледуване.

Когато мощите му бяха пренесени през 1998 г. от Бруклин в Антиохийското село в Лигониър, Пенсилвания, се установи, че са нетленни, и през 2000 г. той стана най-скоро канонизираният светец в Северна Америка.

В Северна Америка Св. Рафаил се почита на годишнината от неговото почиване: 27 февруари по гражданския/новия календар, 14 февруари по юлианския календар. Той се почита и на Синаксиса на светиите на Северна Америка във втората неделя след Петдесетница. Антиохийската патриаршия също го почита, но в събота преди Синаксиса на архангелите (8 ноември).

Нашият преподобен отец Тит от Киевската пещерна лавра (1190)

Тит и Евагрий, двама монаси от прочутата Киевска пещерна лавра, били близки приятели, които, подтикнати от демоните, позволили едно несъгласие да прерасне в взаимна вражда. Въпреки усилията на събратята им да ги помирят, взаимната им омраза нараствала до такава степен, че когато единият от тях кадил църквата, другият се обръщал и излизал.

Тит се разболял тежко и, усещайки, че краят му наближава, най-накрая се покаял и помолил Евагрий да дойде и да се помири с него. Евагрий не желаел, но другите монаси го довели насила до леглото на брат му. Тит паднал в краката му и казал: „Прости ми, че те обидих и нараних в гнева си. Благослови ме!“ Евагрий, незатрогнат, извика: „Никога няма да му простя, нито в този свят, нито в следващия!“ Веднага щом изрече тези думи, той внезапно падна мъртъв. Тит, от друга страна, се изправи, напълно излекуван от болестта си. Той разказал на братята си, че видял копие да слиза от небето и да поразява Евагрий, и че копието след това го докоснало и го излекувало; и че рояците от демони, които го ужасявали, докато лежал на смъртно легло, изчезнали в момента, в който помолил Евагрий да му прости. Свети Тит прекарал остатъка от дните си в покаяние и любов и заспал в мир около 1190 г.

Светият ни отец Леандър, епископ на Севиля и апостол на Испания (600)

Той е роден в аристократично римско семейство, живеещо в Испания: баща му Севериан е бил херцог на Картахена. Свети Леандър се посветил на монашеския живот като млад мъж в Севиля, столицата на вестготите, които приели арианството и довели до доминирането на арианската ерес в цяла Испания. Леандър станал водеща фигура в борбата за възстановяване на православието в страната си, като основал училище в Севиля за разпространение на православната вяра. През 583 г. той пътува до Константинопол, за да потърси подкрепата на императора за испанските православни; докато е там, той се среща със Свети Григорий Велики (бъдещият папа на Рим), с когото сключва приятелство за цял живот. При завръщането си в Испания Леандър е назначен за епископ на Севиля.

Един от новопокръстените на светия епископ беше Херменгилд, един от синовете на арианския цар Леовигилд. Когато Херменгилд се въстанал срещу баща си в името на православието, Леовигилд започнал жестоко преследване на православните в цялото си царство. (Леовигилд хвърлил сина си в затвора, а след това го екзекутирал на Великден през 586 г.) По Божията благодат, в разгара на гоненията Леовигилд се разболял смъртоносно, покаял се и приел истинската вяра; по негова настоятелна молба синът му и наследник Рекаред се обърнал към православието и свикал Третия Толедски събор през 589 г., на който обявил, че готските и свевските народи се връщат към единството на Единната Църква. Свети Леандър председателствал събора и посветил остатъка от живота си на просвещаването във вярата на (предимно) новопокръстените православни в Испания. Той е този, който установил ранната форма на мозарабската литургия. Починал в мир на 13 март 600 г. (Почитан е на този ден, защото името му е било погрешно поставено на 27 февруари в Римския мартиролог.)