1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свети Евстатий, архиепископ на Антиохия (337)

Той е ръкоположен за епископ на Берея (Алепо) в Сирия, а след това на Антиохия през 324 г. Той взема активно участие в Никейския събор срещу арианската ерес. Неговата ревност за вярата предизвикала омразата на различни еретици, които свикали събор в Антиохия, където чрез клевети и лъжесвидетелства успели да свалят светия епископ от престола и да го изпратят в изгнание в Тракия, където той починал няколко години по-късно.

Свалянето от престола на светеца предизвика разкол в Антиохийската църква, който бе преодолян едва през 414 г. (вж. св. Мелетий, 12 февруари). Свети Йоан Златоуст публично възхвали Евстатий като мъченик, а мощите му най-накрая бяха върнати в Антиохия през 482 г. Синаксарионът казва: „Тогава народът излезе с ликуване да го посрещне с факли и тамян и го ескортира, докато той правеше триумфално влизане в града си, който по този начин възстанови единството си във вярата и в почитанието на този защитник на православието.“

Свети Йоан Схоластик, патриарх на Константинопол (577)

Той произхождал от района на Антиохия и станал духовен служител едва на петдесетгодишна възраст. Той спечели широка известност като представител на Антиохийската патриаршия в Константинопол и беше избран за патриарх на Константинопол след свалянето от престола на Евтихий през 565 г. Той състави „Номоканон“, сборник от църковни канони, и добави химна за причастие „От Твоята тайнствена вечеря...“ към Божествената литургия. Почива в мир.

Свети Захария, патриарх на Йерусалим (632)

Той е бил Скевофилакс, пазител на свещените съдове в Църквата на Константинопол, а след това е назначен за патриарх на Йерусалим през 609 г. Когато персите превземат Йерусалим през 614 г. и отнасят Светия Кръст на нашия Господ като трофей, Захария отива в Персия с Кръста, прегърнал го в ръцете си. През 631 г. император Ираклий победи персите и възвърна Кръста, като го донесе в Константинопол. Според един разказ Захария се върна с Кръста, след което отново пое управлението на Църквата в Йерусалим до смъртта си през 632 г., когато Модест (който беше действал в негово отсъствие) го наследи. Според друг разказ Свети Захария умря в изгнание, а Модест беше назначен за патриарх, когато Светият Кръст се върна в Йерусалим.