1 Тимотей 4.4-8, 16 (Апостол)

4Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение, 5понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва. 6Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал. 7От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие, 8защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот. 16Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.

Лука 16.15-18, 17.1-4 (Евангелие)

15Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него. 17Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне. 18Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

1Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: 2за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. 3Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; 4и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.

Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107)

Съществува предание, че именно младото момче Игнатий Христос взел на колене, за да обясни на последователите си, че трябва да станат като деца, за да влязат в Царството. Той познавал лично светите апостоли и заедно със свети Поликарп (25 февруари) бил ученик на свети Йоан Богослов. Той наследил Евод като втори епископ на Антиохия, столицата на Сирия и по това време един от най-големите градове в света. Тук, по време на гоненията на Домициан, той укрепил верните, довел много езичници при Христос и се молил самият той да бъде удостоен с мъченическия венец. Паството му го наричало Богоносец, титла, от която той не се отказвал, защото казвал, че всички християни след кръщението си са истински носители на Христос, облечени в Светия Дух.

Когато за известно време мирът в Църквата бил възстановен, светият епископ се посветил на организирането на младата Църква върху здрави основи във време, когато последният от апостолите бил починал съвсем наскоро. Той установил принципа, че благодатта, дадена на апостолите на Петдесетница, се предава на назначените от тях епископи и така нататък през поколенията: апостолското наследяване.

Император Траян, преминавайки през Сирия, за да воюва в Армения, прекарал известно време в Антиохия и започнал гонение на християните. Радвайки се, че най-накрая е настъпил часът на мъченичеството, Игнатий се представил пред императора и красноречиво заявил вярата си в Христос.

„Значи ти си ученик на разпнатия при Понтий Пилат?“ – попитал императорът.

„Аз съм ученик на Този, Който прикова греха ми на кръста и стъPKа Дявола и неговите хитрости.“

„Защо се наричаш Богоносец?“

„Защото нося живия Христос в себе си!“

„Затова, нека носителят на Разпнатия бъде отведен във вериги в Рим, където да бъде хвърлен на лъвовете за забавление на народа.“

И така станало. По време на дългото и трудно пътуване до Рим, жестоко малтретиран от стражите си, светецът написал серия от писма до младите църкви, които остават едно от съкровищата на Църквата. В Смирна той успял да се срещне със своя съученик Поликарп и да му повери грижата за църквите, чийто пастир бил. Както Траян заповядал, в Рим той бил отведен в амфитеатъра и, както казва Синаксарионът, „влязъл на арената, сякаш се приближавал към светия олтар, за да отслужи последната си литургия в присъствието на верните, които се били тълпили сред езичници по стъпалата на амфитеатъра“. След няколко мига той бил напълно погълнат от лъвовете, с изключение на няколко кости. Те били събрани от верните и върнати в Антиохия.

В своето Послание до римляните, светият епископ пише на някои, които желаят да го спасят от мъченичеството му: „Аз съм Божията пшеница и съм смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чистият Божий хляб.“

Кончина на Светия ни отец Йоан Кронщатски (1908 г.)

Главното му възпоменание е на 19 октомври.