1 Тимотей 1.8-14 (Апостол)

8А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно, 9като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци, 10за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение, 11по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено. 12Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, 13който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие; 14а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.

Лука 14.25-35 (Евангелие)

25С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: 26ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; 27и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, 29та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, 30и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? 31Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? 32Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. 33Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. 34Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? 35Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Свети пророк Даниил и тримата свети юноши Анания, Азария и Мисаил

Тяхната прекрасна STORY е разказана в книгата на Даниил, в която идването на Христос е пророкувано и предобразено на няколко места. Големи части от книгата липсват в протестантската Библия: положете всички усилия да се сдобиете и прочетете пълната версия. Молитвата и песента на тримата юноши в пещта са се превърнали в седма и осма от старозаветните песнопения на утринния канон; песнопенията се пеят изцяло само в манастири по време на Великия пост. Престоят на тримата юноши в огнената пещ е видно място в православните химни и молитви, защото преминаването им през пламъците без вреда е символ на нетленното раждане на светата Дева: приемайки божествения огън в утробата си, тя не е била погълната, а е останала вечно девствена.

Според Синаксар, Даниил починал в мир на осемдесетгодишна възраст, две години след завръщането на еврейския народ от пленничеството му във Вавилон. Тримата младежи също починали в мир. Но свети Кирил Александрийски пише, че всички те са постигнали мъченически край, чрез обезглавяване.

Според преданието тези четирима били сред праведните мъртви, които възкръснали при разпятието на Христос и били видени от мнозина (Матей, гл. 27).

Тримата свети младежи са били наричани на еврейски Анания, Азария и Мисаил; имената, дадени по-горе, са гръцки преводи на еврейските имена. Техните похитители са им дали и вавилонски имена, с които са наричани съответно Седрах, Авденаго и Мисах. На Даниил е дадено вавилонското име Валтасасар.

Свети отец Дионисий Новият от Закинф (1624)

Той е роден от благочестиви и богати родители на остров Закинтос. В ранна възраст се отказва от богатството и светските си почести, за да се присъедини към монашеския живот. Неговата добродетел става толкова известна, че е назначен за архиепископ на Егина, където служи в продължение на много години. С течение на времето, за да се оттегли в живот на уединение и борба, той се оттегля и се завръща в родината си, където постъпва в манастир в планината. Там получава благодатта да върши чудеса и извършва много лечебни и спасителни чудеса сред жителите на Закинтос.

Една STORY от Синаксария разкрива характера му като истински съединен с Христос: „Той се отличаваше най-вече с любов към ближния и кротост. Един ден убиецът на собствения брат на светеца, бягайки от закона и членовете на семейството на жертвата си, пристигнал в манастира и помолил Дионисий за убежище, без да знае на кого говори. След като разбрал причината за бягството си и че жертвата е неговият собствен брат, Божият човек се съпротивлявал с всички сили на естествената си скръб и на изкушението да отмъсти за престъплението. Подражавайки на Христос, който простил враговете си и се молил за преследвачите си, той приел беглеца със състрадание, утешил го, увещал го да се покае и го скрил в уединена килия. Когато преследващите го роднини пристигнали в манастира с ужасната новина, светецът не разкрил, че вече я знае, но направил всичко възможно с думи на мир, за да успокои гнева на роднините си и желанието им за отмъщение. Щом се отдалечили, той освободил убиеца (който бил изумен и ужасен от такава свръхчовешка доброта).“ и след като му осигурил храна и пари за пътуването му, го изпратил да работи свободно за спасението на душата си.“

Светият епископ починал през 1622 г. след дълго и мъчително боледуване. Той продължил да върши знамения и чудеса и да се явява от време на време на жителите на Закинтос, които го почитат като свой защитник и покровител.