2 Солунци 2.1-12 (Апостол)

1А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. 3Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, 4който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. 5Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? 6И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. 7Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - 8тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби 9тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, 10и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. 11И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, 12та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

Лука 12.48-59 (Евангелие)

48който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; 52защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

Нашият преподобни отец Даниил Стълпник (490)

Той бил от Самосата в Месопотамия и станал монах на дванадесетгодишна възраст. Като млад монах посетил Свети Симеон Стълпник (1 септември), за да получи неговото благословение. Години по-късно се преместил в околностите на Константинопол по молба на свети патриарх Анатолий (3 юли), когото излекувал от смъртоносна болест чрез молитвите си. Известно време Даниил живял в църквата „Архангел Михаил“ в Анапл, но девет години по-късно Свети Симеон Стълпник му се явил във видение и му казал да подражава на аскезата на Симеон - да живее на стълб. През останалите тридесет и три години от живота си светецът правил точно това. Стоял неподвижно в молитва, независимо от времето: веднъж след буря учениците му го намерили покрит с лед. Той бил много обичан от няколко императори (включително Лъв Велики), които го потърсили за съвет. Починал на осемдесет и четири години, след като преживял царуването на трима императори.

Свети Никон Сухопещърски от Киевските пещери (1101)

Той бил монах в Киев, отведен в робство от банда половци (тюркски нашественици, които тревожели страната по това време) заедно със свети мъченик Евстратий (памятник на 28 март). Смирено отказал да бъде откупен от семейството си и затова претърпял тежък плен в продължение на три години. Въпреки това, той непрестанно се молил за похитителите си, правил чудеса заради тях и веднъж изцелил водача им от смъртоносна болест. Един ден свети Евстратий му се явил във видение и му казал, че ще бъде освободен след три дни. Когато казал на похитителите си, те прерязали сухожилията на коленете и глезените му и го държали под стража. Но в определеното време той бил по чудо пренесен в Киев, където внезапно се появил в църква сред смаяните си братя. Светецът не искал да му свалят веригите, докато игуменът му не казал: „Братко, ако Господ искаше да те види в тези вериги, нямаше да те избави от плен!“ Той бил толкова изтощен от трудностите си, че станал известен като Никон Сухия. По-късно похитителят, когото той беше излекувал, дошъл в Пещерния манастир и станал ученик на бившия си роб.

Нашият преподобни отец Лука Новият столпник (979)

Той бил анадолец и в младостта си служил във византийската армия във войната срещу българския цар Симеон. След войната напуснал армията, за да стане монах и с времето бил ръкоположен за свещеник. Известно време служил като армейски капелан, живеейки дори по-аскетично, отколкото като монах, и раздавал всичките си притежания на нуждаещи се войници.

Той постъпил в манастира „Свети Захария“ на планината Олимп във Витиния, където бил назначен за управител. Там неговите аскетични трудове достигнали нови нива. Той държал голям камък в устата си, за да не може да говори, и прекарвал всяка нощ на дърво. Когато подвизите му заплашвали да привлекат възхищение, Лука избягал в родината си и живял няколко години в уединена пещера. След това, следвайки стъпките на Симеон Стари (1 септември), Симеон Млади (24 май), Даниил (днес) и Алипий (26 ноември), той започнал да живее като стилит, обитавайки висок стълб близо до Константинопол. Тук той станал мощен ходатай за онези, които се стичали при него за изцеление или съвет, и безброй чудеса били извършени чрез неговите молитви.

Свети Лука живял на своя стълб повече от четиридесет години без прекъсване и починал в мир, на повече от сто години. Погребан е в манастира „Свети Басиан“.