Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Нашият преподобни отец Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски (ок. 275 г.)

Той е роден в видно езическо семейство в Неокесария, където християнството по онова време е почти непознато. Въпреки това Григорий открива и приема Христовата вяра в ранна възраст. Родителите му го обучават в най-добрите училища по онова време в Атина, Александрия и Бейрут; той и брат му прекарват пет години в обучение при великия Ориген, въпреки че Синаксарионът бързо отбелязва: „Те обаче притежават достатъчно проницателност, за да избегнат някои грешки, в които Ориген е бил подведен от прекомерната смелост на своите разсъждения за Божиите тайни.“

Отхвърляйки много изкушаващи предложения за светско положение, Григорий се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза. Архиепископът на Амесия обаче, запознат с неговата святост и способности, го ръкоположил за епископ на Неокесария против волята му и Григорий в послушание поел неговия престол на около тридесетгодишна възраст.

Когато той влязъл в града като епископ, в него имало само седемнадесет християни. Чрез неуморните и изпълнени с благодат проповеди на светеца и чрез постоянния поток от чудеса, които извършил там, той довел толкова много хора до вярата, че когато починал, само седемнадесет от жителите на града останали езичници.

Безбройните чудеса на епископ Григорий били толкова известни, че той станал известен на всички като Чудотворец. Веднъж Пресвета Богородица му се явила заедно със Свети Йоан Богослов и му разкрила директно божествени тайни, благодат, дадена на малцина. Дори неговите хулители го нарекли втори Мойсей. Той починал в мир през 275 г.

Свети отец Лонгин (4 или 5 век)

„Нашият свети отец Лонгин е живял в египетските пустини през четвърти или пети век. Сред другите му поговорки са следните: Мъртвецът не съди никого и същото е и със смирения човек.“ На някой, който искал да отиде да живее в изгнание, той отговарял: „Ако не пазиш езика си, няма да можеш да живееш в изгнание, където и да отидеш.“ На някой друг, който искал да живее в уединение, той казвал: „Ако не упражняваш добродетелите сред хората, още по-малко ще можеш да го правиш в уединение.“ Чрез живота и думите си той учил любовта към смирението като превъзхождаща всички дела на аскезата, казвайки: „Постът смирява тялото, бдението очиства ума, а безмълвието води до скръбта, която кръщава човека наново и го очиства от всеки грях.“

На него дължим и известната поговорка: „Пролей кръвта си и приеми Духа.“ (Синаксарион)

Нашата Света Майка Хилда, игуменка на Уитби (680)

Благородна роднина на Свети Едуин, крал на Нортумбрия (поменан на 12 октомври), Хилда е кръстена в ранна възраст чрез проповедите на Свети Паулин, един от първите мисионери, изпратени от Рим на Британските острови. На тридесет и три години тя се отказва от света и се завръща в монашески живот. Първоначално тя се стреми да влезе в манастир близо до Париж в Галия, но е повикана обратно в родината си от Свети Айдан, епископ на Линдисфарн (31 август), който, разпознавайки вече очевидните ѝ духовни дарби, я назначава за игуменка на малък манастир. Тъй като даровете ѝ на проницателност и духовно напътствие стават все по-широко известни, тя ръководи по-големи манастири, като накрая основава манастира Уитби през 657 г. Светицата прекарва следващите тридесет и три години в управлението на манастира, който се превръща в фар на християнския живот в Британските острови и извън тях. Манастирът е необичаен по съвременните стандарти, тъй като се състои както от женски, така и от мъжки монашески дом, с майка Хилда като духовен глава и на двата. Общността се превърнала в тренировъчна площадка за свещеници и епископи, които продължили да разпространяват Евангелието на Христос в цяла Великобритания.

Простолюди, крале и самият епископ Ейдън редовно идвали при нея за духовни съвети и още приживе тя била смятана за Майката на страната си. През последните шест години от живота си тя била измъчвана от непрестанна пареща треска, но продължила святото си дело неуморно до смъртта си през 680 г. В момента на смъртта си Света Бегу, в друг манастир, била събудена от видение на душата на Хилда, която била възнесена на небето от група ангели.

Синаксарионът заключава: „Света Хилда, подобно на своите съвременнички Света Етелдреда (23 юни) и Света Ева (25 август), принадлежи към онази монашеска група от жени с кралски произход, които са упражнили формиращо влияние в Английската църква през седми век, но тя е и рядък пример за духовна Майка, получила от Бога дара да ръководи не само монахини, но и монаси и епископи; защото в Господ Иисус няма нито мъжки пол, нито женски, а ново творение (Гал. 3:28).“

Свети отец Никон Радонежски (1426 г.)

Той е роден през 1350 г. в град Юриев-в-полето, между Ростов и Радонеж. В много ранна възраст той търси Свети Сергий Радонежки, търсейки да стане негов ученик; но светецът го настанява в друг манастир, където скоро става известен като „любящ послушанието“ заради смирението и безкористността си. Накрая, когато е на около тридесет години и е ръкоположен за свещеник, той успява да отиде в Радонеж, където Свети Сергий, осъзнавайки напредналото му духовно състояние, прави Никон свой килиен настоятел. След смъртта на Свети Сергий, братята единодушно избират Никон за свой игумен. През 1408 г. Свети Никон е предупреден чрез явление, че манастирът ще бъде разграбен от татари, затова той и монасите му бягат с манастирските книги и свещени съдове. Когато се връщат, установяват, че манастирът е изгорен до основи. Започвайки веднага работа, те построяват нов манастир през следващите няколко години. През 1422 г. мощите на Свети Сергий, които по чудо са били запазени по време на татарското нападение, са били поставени в новата манастирска църква.

Синаксарът завършва така: „Пълен с години и вече пренесен духом в Небесното Царство, свети Никон каза на учениците си: „Заведете ме оттук в светлия храм, приготвен за мен по молитвите на моя духовен отец. Не искам да оставам повече тук долу!“ След като се причастявал със светите Тайни и благословил един по един братята си, той извикал: „Душо моя, приближи се с радост към мястото, което е приготвено за твоя покой. Приближи се с радост, защото Христос те зове!“ След това заспал в мир. Положен е срещу гроба на свети Сергий. Оттогава той често се явява със свети Сергий, за да изцелява болните или да защитава Лаврата на Света Троица в моменти на опасност.“