Галатяни 4.28-5.10 (Апостол)

28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

1И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. 2Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. 3Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. 4Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, 5а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. 6Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. 7Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? 8Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. 9Малко квас заквася цялото тесто. 10Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

Марк 6.54-7.8 (Евангелие)

54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

Светите мъченици Сергий и Вакх (296/303)

„Тези свети и чудесни мъченици и герои на християнската вяра първоначално са били благородници при двора на император Максимиан. Самият император ги цени много за тяхната смелост, мъдрост и ревност, но когато чул, че тези негови велики благородници са християни, любовта му към тях се превърнала в ярост. И веднъж, когато имало голямо принасяне на жертви на идолите, императорът повикал Сергий и Вакх да принесат жертва заедно с него, а те открито отказали да му се подчинят в това. Извън себе си от гняв, императорът заповядал да им бъдат отнети одеждите, пръстените и знаците на престиж и да бъдат облечени в женски дрехи. След това сложи железни ярема на вратовете им и ги поведе така по улиците на Рим, за да бъдат осмивани от всички. След това императорът ги изпрати в Азия, при управителя Антиох, за да бъдат измъчвани. Антиох беше постигнал високата си длъжност с помощта на Сергий и Вакх, които някога го бяха препоръчали на императора. Когато Антиох започна да ги принуждава да се отрекат от Христос и да се спасят от позорното страдание и смъртта, двамата светии отговориха: „И честта, и позорът, и животът, и смъртта – всичко е едно за този, който търси Небесното Царство.“ Антиох хвърли Сергий в затвора и заповяда първо да измъчват Вакх. Слугите се редуваха да бият светия Вакх, докато цялото му тяло не се раздроби на парчета. Светият му дух излезе от раздробеното и окървавено тяло и бе отнесен при Господа от ангелите. Свети Вакх пострада в град Варвалис. След това изведоха светия Сергий. На краката му бяха обути железни обувки, обковани с пирони, и той бе изведен в сирийския град Ресафа, където бе обезглавен с меч. Душата му отиде в Рая, където заедно с приятеля си Вакх получи венеца на безсмъртната слава от Христос, своя Цар и Господ. Тези двама славни рицари пострадаха за християнската вяра около 303 г.” (Пролог) „Великият Хорологион” посочва 296 г. като дата на тяхното почиване. Една от най-красивите църкви в Константинопол, която все още стои, е посветена на светиите Сергий и Вакх.

Свети йеромартир Полихроний (IV в.)

Син на селяни, той се отличавал още от детството си с благочестие и аскетизъм. Веднъж, благодарение на молитвите му, близо до селото му извира извор, който е бил необходим за оцеляването на селото. Когато пораснал, Полихроний отишъл да работи в някои лозя близо до Константинопол. Въпреки че работел цял ден, той ядял само на всеки два или три дни. Стопанинът на лозята, виждайки строгия му и молитвен начин на живот, му дал голяма сума пари и казал: „Божий човек, върви си у дома и се моли за мен. “ С парите Полихроний построил църква, заселил се близо до нея и няколко години по-късно бил ръкоположен за свещеник в църквата, която сам построил. Полихроний се яви на Първия Вселенски събор през 325 г. като ревностен защитник на православието. Поради това някои ариански еретици решиха да отмъстят. Един ден, след смъртта на император Константин, арианите нападнаха Полихроний пред олтара, докато той служеше Божествената литургия, смесвайки по този начин кръвта му със самата кръв на Спасителя.

Деветдесет и деветте отци от Крит (дата неизвестна)

Свети Йоан Отшелникът и тридесет и пет негови спътници живеели в Египет, но се качили на кораб като група за Кипър, за да практикуват аскеза в изгнание. На Кипър се срещнали с група от тридесет и девет други, които също търсели да живеят по-пълноценно аскетичен живот, и двете групи се обединили. „За да могат и тези аскети да вкусят от благодатта на доброволното изгнание“ (Синаксарион), те пътували до Аталия в Памфилия. Там към тях се присъединиха още двадесет и четири монаси, така че групата им вече наброяваше деветдесет и девет души. (Този брой беше предопределен от Бога, за да може Самият Христос, техният Глава, да допълни броя им до сто.) След известно време те отново се качиха на кораб за Крит, където живееха в две пещери в отдалечена, пуста местност, хранейки се само с растенията, които растяха диво там.

Свети Йоан потърси благословията на братята си, за да живее като отшелник. В деня на заминаването му те се молиха всички да починат в деня на смъртта на Йоан и заедно да влязат в Царството Божие. Аскетизмът на Йоан беше толкова строг, че след известно време той вече не можеше да ходи, а пълзеше от пещерата си, за да събере малките количества храна, които си позволяваше. Един овчар, като го видял от далеч, помислил, че е някакво животно, и го прострелял със стрела. Когато намерил умиращия Йоан, овчарят бил обзет от ужас и скръб и се хвърлил в краката на отшельника, молейки за прошка. Светецът живял само толкова, колкото да даде на младежа прошка и благословия, преди да предаде душата си на Бога. Молитвата на неговите деветдесет и осем братя била тайнствено чута: между третия и седмия час на този ден всички те, един след друг, заспали в мир.