Ефесяни 3.8-21 (Апостол)

8На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово 9и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа, 10та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни, 11по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего, 12у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие. 13Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава. 14Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа, 15от Когото се именува всеки род на небесата и на земята, 16да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, 17и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, 18та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, 19и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия. 20А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, 21Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.

Марк 11.22-26 (Евангелие)

22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

Свети мъченик Лонгин Центурион (1-ви век)

Това е центурионът, който стоеше при кръста на Христос и, виждайки как Той издъхва, извика: „Наистина Този беше Син Божий“ (Матей 27:54). От този ден нататък той стана вярващ и скоро беше кръстен. Според някои сведения той е бил един от стражарите при гроба на Христос и е бил сред онези, които юдейските водачи са се опитали да подкупят, за да не разгласяват вестта за Възкресението. Но Лонгин не се поддаде на подкуп, затова водачите замислиха да го убият. Той напусна армията и отиде в родната си Кападокия, където смело проповядваше Христос. Беше обезглавен по нареждане на Понтий Пилат.

Нашият почитаем отец Гал, просветител на Швейцария (640)

Роден е в Ирландия в семейство на заможни родители, които го изпращат да се образова в манастира в Бангор. Там той приема аскетичния живот и става монах. Той е един от дванадесетте монаси, които пътуват с духовния си отец Св. Колумбан (23 ноември) като мисионери в Галия. С времето част от групата пътува в езически земи, нагоре по река Рейн до езерото Цюрих. Монасите се заселват на езерото Констанц около параклис, посветен на Св. Аурелия, който е бил превзет от езичниците като светилище; те почистват и преосвещават параклиса, който става център на новия им манастир. Свети Гал живее като отшелник, служейки на братята, като изработва мрежи и лов на риба. През 612 г. Свети Колумбан заминава за Италия с повечето от учениците си, оставяйки Свети Гал и още няколко души да продължат живота си. Когато Свети Гал избавил Фридебурга, дъщерята на местен херцог, от демон, той предложил на светеца парцел земя на брега на езерото Констанц; тук бил основан манастирът, който по-късно носел името на Свети Гал.

На няколко пъти свети Гал отказвал покани да стане епископ или да поеме абатството на големия манастир в Люксей. На всички такива молби той отговарял, че предпочита да служи, отколкото да командва. Той продължил да живее в своята изолирана монашеска общност, докато починал в мир през 640 г., на възраст от деветдесет и девет години. В по-късните години и чак до Средновековието манастирът „Св. Гал“ става известен със святостта на монасите си и с библиотеката си.