Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Той е благородник, роден в Константинопол, и се е отличил в светската си кариера, като през 780 г. се издига до рангта на протосекретис, главен държавен секретар на император Константин VI и неговата майка императрица Ирина, която е била регент.

Животът му претърпява внезапна промяна, когато през 784 г. патриарх Павел IV подава оставка, препоръчвайки Тарасий като единствения човек, способен да възстанови патриаршията, опустошена от иконоборческата ерес, към истинската вяра и пълно общение с другите патриаршии. Тарасий, макар и неохотно, е бил на практика принуден да приеме патриархата от владетелите и Сената: накрая той се съгласил при условие, че незабавно бъде свикан Вселенски събор, за да се сложи край на иконоборческата ерес. За няколко дни той е издигнат от мирянин през всички степени на духовенството и на 25 декември 784 г. е ръкоположен за архиепископ на Константинопол.

По настояване на Свети Тарасий императорските владетели свикват Църковен събор, който се събира в Константинопол през 786 г. Още преди да започнат заседанията, иконоборците нахлуват в църквата и изгонват отците, които са принудени да се съберат отново в Никея, където се открива първото заседание. Патриарх Тарасий председателства, а Съборът завършва с осъждане на иконоборческата ерес и възстановяване на почитането на светите образи.

Като архиепископ светецът беше образец на смирение, състрадание и твърдост във вярата. Той отказваше да има слуги и се обличаше скромно, като жив укор към разкоша, който беше развратил духовенството по онова време. Благотворителните му дела бяха толкова велики, че хората го наричаха „новият Йосиф“: той основаваше приюти и убежища, раздаваше богатството на Църквата на бедните и често канеше бедните на собствената си трапеза, за да споделят скромната му храна. Той настояваше да се проявява всякаква нежност и милосърдие при връщането на покаялите се еретици в Църквата, политика, която срещна съпротива от по-строгите водачи на Студийския манастир. В същото време той беше непреклонен в защитата на вярата: когато император Константин навърши пълнолетие, той се разведе с жена си Мария, за да се ожени за Теодота, една от нейните слугини. Патриархът отказа да благослови прелюбодейния съюз и заплаши императора с отлъчване, ако той продължи да греши. Императорът хвърлил Тарасий в затвора, принудил законната му съпруга да влезе в манастир и намерил свещеник, Йосиф, който да благослови втория му брак. На следващата година Константин бил ослепен и детрониран, а Тарасий си възвърнал свободата.

Светият патриарх продължи да служи вярно на Църквата си, заемайки епископския престол в продължение на общо двадесет и шест години. В последните си години, въпреки дългата и мъчителна болест, той продължи да служи Божествената литургия ежедневно, подпирайки се на посочката си. През 806 г., докато служеше пред олтара, той започна да пее от Псалом 85: „Наведи ухото Си, Господи, и ме чуй“, и предаде душата си на Бога.

„През 820 г. император Лъв Арменецът, който в продължение на седем години беше подкрепял иконоборците и жестоко преследваше православните, имал тревожен сън. Видял строгия на вид Свети Тарасий, който заповядвал на човек на име Михаил да промуши самия Лъв с меч. Шест дни по-късно Лъв действително беше убит от Михаил Заек, който взе властта… Казват, че по външен вид Свети Тарасий много приличал на Свети Григорий Богослов.“ (Синаксарион)