Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)

Нашият свят отец Мелетий, арменец по рождение, стана архиепископ на Антиохия в разгара на арианската полемика. Въпреки че беше назначен от влиятелни ариани, които смятаха, че споделя техните възгледи, веднага след като се възкачи на престола, той започна да проповядва единосъщността на Сина с Отца. „При това архидяконът, арианин, сложи ръка върху устата на епископа; Мелетий тогава протегна три пръста към народа, затвори ги и протегна само един, показвайки чрез знаци равенството и единството на Светата Троица. Изплашеният архидякон тогава хвана ръката му, но освободи устата му, и Мелетий заговори още по-решително в защита на Никейския събор“ (Великият Хорологион). Свети Мелетий е този, който е ръкоположил свети Йоан Златоуст за четец и дякон в Антиохия. Той е председателствал Втория вселенски събор през 381 г. При неговото погребение свети Григорий Нисийски е произнесъл погребална реч, оплаквайки: „Нашият Илия е възнесен, а на негово място не е останал никакъв Елисей.“

Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Роден е в началото на XIV век в семейство на придворни сановници в Москва. Въпреки доброто си образование, той не е бил привлечен от светския успех и на двадесетгодишна възраст става монах. С времето Алексий е ръкоположен за епископ на Владимир, а след това за митрополит на Москва, което по онова време е било най-високата длъжност в руската църква (която все още е била под патриархата на Константинопол). Русия тогава е под жестокото владичество на татарите. Свети Алексий пътува два пъти до Златната орда, където татарският хан държи двора си. При първото си посещение (1359 г.) той изцелява съпругата на хана от слепота, която я е измъчвала в продължение на три години – чудо, което допринася значително за смекчаване на отношението на татарите към руските им васали и за запазване на свободата на Църквата.

Непрестанните му усилия в света не лишили светеца от любовта му към монашеството: той се съвещаваше със светите монаси при всяка възможност и основаваше много нови манастири. Като наближаваше края на живота си, той се опита без успех да убеди своя приятел Свети Сергий Радонежки (25 септември) да го наследи. Той почина в мир през 1378 г. Непотънващите му мощи се почитат в катедралата „Богоявление“ в Москва.