Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Ефесяни 4.7-13 (Апостол, Неделя след Богоявление)

7А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. 8Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". 9А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? 10Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. 11И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, 12за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, 13докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

Колосяни 3.12-16 (Апостол)

12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, 13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. 14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, - 15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете. 16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.

Матей 4.12-17 (Евангелие, Неделя след Богоявление)

12А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; 13и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, 14за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15"земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, 16народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". 17Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Лука 18.18-27 (Евангелие)

18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! 25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Нашата почитаема майка Домника (Домнина) (ок. 474)

Тя е родена в Рим и е отгледана в любов към Христос. Тя тайно напуска родителския си дом и пътува с кораб до Александрия, където намира подслон при четири добродетелни езически девици. Благодарение на нейния пример и съвети, с времето тези четири девици са подтикнати да се откажат от идолопоклонството и да приемат вярата на Домника. След това петте отплавали за Константинопол, където се казва, че патриарх Нектарий (11 октомври) бил уведомен за пристигането им от ангел и ги посрещнал на пристанището. Патриархът сам кръстил четирите девици, давайки им имената Доротея, Евантия, Нона и Тимотея, след което настанил тях и Домница в манастир.

Скоро славата за чистия живот на Домница, нейното мъдро учение и чудотворните й изцеления се разнесе из целия град, и дори император Теодосий, заедно с императрицата и двора си, дойде да я види. Скоро тълпите направиха невъзможно за нея и сестрите ѝ да водят небесния живот, заради който бяха влезли в манастира; затова те преместиха манастира на отдалечено, обитавано от демони място, където някога често се извършвали екзекуции, тъй като всички избягваха района. Тук по заповед на императора беше построен нов манастир и сестрите намериха мир.

Славата на Света Домника продължила и тя станала не само лечителка, но и оракул за град Константинопол, предсказвайки смъртта на император Теодосий и последвалите я безредици. Тя починала в мир, като първо поверила грижата за манастира на Доротея. В момента на смъртта ѝ целият манастир се разтърси, а присъстващите видяха Света Домница, облечена като булка, да бъде отнесена към небето, ескортирана от група монаси и монахини, облечени в бяло.

Свети Атик, патриарх на Константинопол (425)

Роден в Себасте, Армения, той е отгледан от монаси, които изповядвали ереста на Македоний, отричаща нетварната божественост на Светия Дух; но когато пораснал, той отхвърлил тази заблуда и приел православната вяра. Заселва се в Константинопол и става свещеник в Великата църква. Въпреки че имал малко формално образование, невероятната му памет, ревността му към Христос и мощните му проповеди го направили популярен сред всички и той бил избран за патриарх през 406 г., по време на царуването на император Аркадий. Той служи като пастир на Църквата в продължение на двадесет години, управлявайки винаги с мъдрост и умереност. Въпреки че беше непреклонен в точното спазване на вярата, той възприе помирителен и убедителен подход към еретиците и схизматиците; по този начин успя да върне много хора в Църквата, вместо да ги отблъсне. Най-известният му подвиг е възстановяването на името на Свети Йоан Златоуст в диптихите. Свети Йоан е бил несправедливо лишен от почитане в Патриаршията след изгнанието си, което е довело до разкол; възстановяването на почитането му не само е поправило тежка несправедливост, но и е излекувало разкола. Свети Атик също е председателствал повторното освещаване на „Света София”, която е била изгорена през 404 г. по време на бунтовете, последвали изгнанието на Свети Йоан Златоуст. Той е починал в мир през 425 г.

Свети Северин (482)

Свети Северин пристигнал в граничната област на днешните Германия и Австрия от изток – вероятно от египетската пустиня – за да се грижи за римските християни, които били застрашени от нахлуващите варвари по време на разпадането на Римската империя. Той останал там до края на живота си. Докато бил там, съветвал както обикновените хора, така и царете да поставят вечния живот на първо място и ги учел да бъдат щедри един към друг и да водят истински християнски живот. Построил манастир и защитил от зло онези, които се събрали около него. Както предсказал, монасите и другите християни, които го последвали, избягали на сигурно място в Италия, като взели със себе си нетленните мощи на Свети Северин. Мощите му все още се почитат във Фратамаджоре, Италия (близо до Неапол).

—от календара на Свети Херман за 2006 г.