2 Коринтяни 9.12-10.7 (Апостол)

12Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; 13и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, 14и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. 15Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!

1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

Марк 3.19-27 (Евангелие)

19и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Мъченик Созон от Киликия (208/304)

Той започнал живота си като езически овчар в Ликаония. Приел вярата в Христа, бил кръстен и получил името Созон („Спаси“). След това използвал всяка възможност да проповядва Евангелието на сънародниците си и да ги призовава да се откажат от идолите си. Влязъл в храм на Артемида в Киликия, отрязал златната й ръка, разбил я на парчета и раздал златото на бедните. Когато научил, че заради това някои били несправедливо наказани за кражба, той се предал на управителя Максимиан. Бил пребит до смърт с пръчки, според някои източници през 288 г., според други през 304 г.

Светите апостоли Евод и Онесифор от Седемдесетте

Св. Еводус (или Еводий) е споменат от св. Игнатий Антиохийски. Той беше ученик на апостол Петър и го наследи като епископ на Антиохия. Казва се, че името „християни“ за членовете на Църквата е дадено от Еводус. Той е бил мъченик по време на посещението на император Веспасиан в Антиохия. Свети Онесифор е споменат от апостол Павел във второто му послание до свети Тимотей, където нарича Онесифор свой приятел и помощник. Той е бил епископ в Колофон в Мала Азия, където е претърпял мъченическа смърт за Христа.

Свети мъченик Евпсихий от Кесария (II в.)

Той е бил син на богат езически сенатор в Кесария Кападокийска. Когато баща му починал, той раздал наследството си на бедните, проповядвайки Божието Царство, докато го правел. Заради това той бил арестуван от Саприций, управител на Кападокия, и хвърлен в затвора. Той убедил надзирателите си да го освободят за известно време и се заел да раздаде остатъка от своите земни блага, първо на своите обвинители и преследвачи, а след това на бедните. Когато цялото му богатство било изразходвано, той доброволно се върнал в затвора. Той бил жестоко бичуван няколко пъти, а след това обезглавен. При мъченичеството му се казва, че от тялото му е течало мляко вместо кръв.

Светият ни отец Йоан, архиепископ на Новгород (1185)

„Първоначално той е бил женен свещеник, а след това, от 1163 г., епископ в Новгород, като през живота си е построил седем църкви. Имал видение на Светата Божия Майка и рядка власт над демоните, които му се подчинявали, и веднъж чудесно спасил Новгород от нападение на седемдесет и двама князе. Страдал от дяволски изкушения, но ги преодолял всички със силата на Кръста и с молитва. Оттеглил се в манастир в напреднала възраст, той приел великия обет и на 7 септември 1185 г. мирно почива в Господа.“ (Пролог)

Света Касия (Касиани) Химнографката (9 в.)

Тя се родила в Константинопол в благородно семейство и израснала необичайно красива и учена — до такава степен, че била избрана да участва в „изложение на булки“, на което император Теофил трябвало да си избере съпруга. Поразен от красотата на Касия, императорът се приближил до нея и казал: „Чрез жената дойдоха по-низките неща“, имайки предвид прегрешението на Ева. Касия отговорила: „Чрез една жена дойдоха по-добрите неща“, като се позовава на Въплъщението на Христос чрез Неговата Пречиста Майка. Засегнат от отговора ѝ, императорът я отхвърли и избра Теодора за своя съпруга. Касия постъпи в монашество и основала женски манастир в Константинопол, тясно свързан с манастира „Студион“. Като игуменка на манастира, тя написала много литургични химни, поне двадесет от които са включени в богослуженията на Църквата. Най-известен (или поне най-тясно свързан с нея) е Химнът на Касиани, който се пее на утренята в Велики сряда. Тя починала в мир.