Библейски четива (Синодален превод)
Изход 24.12-18 (Вечерня)
12И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
14а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
16и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
18Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
Съставно 15 - Изход 33.11-23; 34.4-6, 8 (Вечерня)
1Господ говореше с Моисей лице в лице, както човек говори със своя приятел. И после той се връщаше в стана; но младият служител Иисус, син на Нави, не напускаше шатъра. Моисей каза на Господа: „Виж, Ти ми казваш: ‘Води този народ нагоре’; но не си ми показал кого ще изпратиш с мен. А Ти си ми казал: ‘Познавам те над всички други и ти си намерил благоволение пред Мен.’ И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми Себе Си, за да Те видя и да намеря благоволение пред Теб, и да позная, че този велик народ е Твой народ.“ И Господ му каза: „Аз Сам ще вървя пред теб и ще ти дам покой.“ И той Му каза: „Ако Ти Сам не вървиш с нас, не ни издигай оттук. Защото как ще се познае истински, че аз и Твоят народ сме намерили благоволение пред Теб, ако не вървиш с нас? По този начин ще бъдем прославени аз и Твоят народ повече от всички народи.“ И Господ каза на Моисей: „За теб ще направя това слово, което си изрекъл; защото ти си намерил благоволение пред Мен и те познавам над всички други.“ Моисей каза: „Покажи ми Твоята слава.“ И Той каза: „Ще премина пред теб в Моята слава и ще възвестя пред теб Моето име ‘Господ’; и ще бъда милостив към онези, към които ще бъда милостив, и ще пожаля онези, към които ще пожаля.“ И каза: „Ти не можеш да видиш Моето лице; защото никой човек няма да види Моето лице и да остане жив.“ И Господ каза: „Виж, има място при Мен; застани на скалата. И докато Моята слава преминава, Аз ще те поставя в пукнатината на скалата и ще те покрия с Моята ръка, докато премина; после ще отдръпна ръката Си и ти ще видиш гърба Ми; но Моето лице няма да ти бъде показано.“ И Моисей стана рано сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал. Господ слезе в облака и застана там с него, и провъзгласи името „Господ“. Господ премина пред него и провъзгласи: „Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и пълен с милост и истина.“ И Моисей бързо се поклони до земята и се поклони на Господа.
Съставно 23 - 3 Царства 19.3-9, 11-13, 15, 16 (Вечерня)
1Илия чу това и се уплаши; стана и побягна, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавее, в Юдейската земя; остави слугата си там. А сам той измина един ден път в пустинята и дойде и седна под едно самотно хвойново дърво. И легна под хвойновото дърво и заспа. Изведнъж някой се допря до него и му каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Илия погледна и ето до главата му имаше пита хляб и стомна с вода. Той стана, яде и пи и отново заспа. Ангелът Господен дойде втори път, допря се до него и каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Той стана, яде и пи; и в силата на тази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив. Там влезе в една пещера и прекара нощта там. И тогава дойде към него словото Господне, казвайки: „Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ ще премине.“ И се надигна голям и силен вятър, който раздираше планините и трошеще скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра; и след вятъра земетресение, но Господ не беше в земетресението; и след земетресението огън, но Господ не беше в огъня; и след огъня — глас на тих вятър. И когато Илия го чу, той покри лицето си с мантията си и излезе и застана при входа на пещерата. Тогава Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си и ще стигнеш до пустинния път на Дамаск; и ще помажеш Елисей, сина на Сафат, за пророк вместо теб.“
Лука 9.28-36
(Утринно Евангелие)
28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
2 Петрово 1.10-19
(Апостол, Преображение)
10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
18И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
Римляни 13.1-10 (Апостол)
1Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
2Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
3Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
4защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
5Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
6Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
7И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.
8Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
9Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
10Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
Матей 17.1-9
(Евангелие, Преображение)
1И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Матей 12.30-37 (Евангелие)
30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
34Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
35Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
36И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
37защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.