26 Август 2022
Петък от 11-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченици Адриан и Наталия
Владимирска икона
Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)

13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. 16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. 17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, 18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.

Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)

27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. 45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? 46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; 47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. 48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, - 49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, - 50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, 51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.