1 Коринтяни 14.26-40 (Апостол)

26И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука. 27Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. 28Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; 30но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. 31Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. 32И пророчески духове се покоряват на пророци; 33защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. 34Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. 35Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. 36Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? 37Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. 38А който не разбира, нека не разбира. 39И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. 40Всичко да става с приличие и ред.

Матей 21.12-14, 17-20 (Евангелие)

12И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

Мъчениците Аникетас и Фотий от Никомедия (305)

Тези свети мъченици претърпели победоносно страдание през 305 г. (Пролог) или 288 г. (Великият Часослов), по време на царуването на Диоклетиан, който посетил Никомедия, за да разпали там гонение срещу християните. Аникет, един от градските управители, се явил пред императора, смело изповядал християнската си вяра и осъдил поклонението на идолите. Аникет бил подложен на поредица от жестокости: езикът му бил отрязан, но той чудесно продължил да говори; беше хвърлен на лъв, но той отказа да го нападне; след това беше жестоко пребит с пръчки, докато костите му се показаха през раните. Неговият племенник Фотий, виждайки как той издържа на всички тези изпитания, се втурна напред, прегърна чичо си и заяви пред императора, че и той е християнин. Императорът заповяда да бъде обезглавен незабавно, но палачът, вдигайки меча си, нанесе такава рана на себе си, че вместо това умря той. След много изтезания двамата бяха хвърлени в затвора за три години, след което бяха изведени и хвърлени в огнена пещ, където умряха, макар че телата им бяха извадени от пламъците непокътнати.

Свети Аникетас се счита за един от Светите Безсребърници.

Свещеномъченик Александър, епископ на Комана (III в.)

„Той живееше в град Комана близо до Неокесария като обикновен въглищар. Когато епископът на Комана почина, Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворецът (17 ноември), беше поканен да председателства Събора за избор на нов епископ. На Събора присъстваха както духовенство, така и миряни. Те не успяха да се споразумеят за един човек, като оценяваха избраните кандидати според външния им вид и поведение. Свети Григорий им каза, че не трябва да придават толкова голямо значение на външното впечатление, колкото на душата и духовните способности. Тогава някой шегаджия извика подигравателно: „Тогава нека изберем Александър, въглищаря, за епископ!“, и всички се разсмяха. Свети Григорий попита кой е този Александър. Считайки, че името му не би било споменато пред Събора, освен по Божията провидение, той заповяда да го доведат. Като въглищар, той беше черен от сажди и облечен в дрипи, и външният му вид предизвика още по-голямо веселие в Събора. Тогава Григорий го отведе настрана и го помоли да каже истината за себе си. Александър му разказа, че е бил гръцки философ, ползващ се с голяма чест и положение, но че е оставил всичко това настрана, смирил се и се направил на глупак за Христа от момента, в който прочел и разбрал Свещеното Писание. Григорий заповяда да го изкъпят и облекат в нови дрехи, след което влезе в Събора с него и пред всички започна да го изпитва по Писанията. Всички бяха изпълнени с удивление от мъдростта и благодатта на думите на Александър и не можеха да разпознаят бившия въглищар в този мъдър човек. С единодушно решение го избраха за епископ, а той спечели любовта на паството си заради своята святост, мъдрост и доброта. Той умря като мъченик за Христа по времето на Диоклетиан.” (Пролог)