1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

„Този светец, роден в Испания, беше архидякон на Римската църква, грижеше се за свещените съдове на Църквата и раздаваше пари на нуждаещите се. Около 257 г. Валериан започна жестоко преследване срещу християните. На папа Сикст, който беше от Атина, беше заповядано да се поклони на идолите, но той отказа; преди да бъде мъченик чрез обезглавяване, той поверил на Лаврентий всички свещени съдове на Църквата. Когато Лаврентий бил арестуван и доведен пред префекта, той бил разпитван относно съкровищата на Църквата; той помолил за три дни, за да ги подготви. Тогава той събрал всички бедни и нуждаещи се, представил ги на префекта и казал: „Ето съкровищата на Църквата.“ Префектът се разгневи от това и заповяда Лаврентий да бъде измъчван, след това бичуван със скорпиони (бич, снабден с остри железни зъбци — сравни 2 Лет. 10:11), а след това прострян върху разпалена желязна решетка. Но смелият борец на Христос издържа без да стене. След като беше изгорен от едната страна, той каза: „Тялото ми е готово от едната страна; обърнете ме от другата.“ И когато това се случи, мъченикът каза на тираните: „Плътта ми вече е добре изпечена, можете да я опитате.“ И когато каза това и се помоли за своите убийци в подражание на Христос, той предаде духа си на 10 август 258 г.“ (Велики Хорологион). Иконата му го показва прострян върху решетката.