Римляни 11.2-12 (Апостол)

2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки: 3"Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата". 4А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". 5Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък. 6Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело. 7Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха, 8както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден". 9И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата; 10да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги". 11Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. 12Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!

Матей 11.20-26 (Евангелие)

20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. 21Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; 22но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. 23И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; 24но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе. 25В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; 26тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Нашият Свети Отец Сисой Велики от Египет (429)

Един от най-великите отци на пустинята, той живял в аскеза в Скит в Египет. След смъртта на Свети Антоний Велики, авва Сисой станал отшелник в пещерата на Антоний, казвайки: „Така в пещерата на лъв, лисица си прави жилище.“ Още приживе той бил дарен с благодатта да лекува болни, да прогонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви.

Когато смъртта му наближавала след дълъг живот в пустинята, братята му се събрали около него. Лицето му започнало да свети и той казал: „Вижте, авва Антоний е тук!“ После: „Вижте, хорът на пророците е тук!“ Виждайки, че сякаш говори с някого, братята му го попитали кой е. Той отговорил: „Ангелите са тук и аз ги моля за време да се покая.“ Смаяни, те го попитали за какво има да се покае, на което той отговорил: „Братя, не знам дали изобщо съм започнал да се покайвам.“ Накрая лицето му станало светло като слънцето и той казал: „Вижте, Господ е тук и казва: „Донесете ми пустинния съд.“ С това той предал душата си на Бога и цялото му жилище се изпълнило със светлина и сладък аромат.

Някои от неговите учения, както са разказани в Пролога: „Свети Сисой учеше монасите си: „Когато човек е изкушен, той трябва да се предаде на Божията воля и да признае, че изкушението го сполетява заради греховете му. Ако се случи нещо добро, той трябва да признае, че то се случва по Божието провидение.“ Един монах го попита: „Как мога да угодя на Бога и да се спася?“ Светецът отговори: „Ако желаеш да угодиш на Бога, отдръпни се от света, отдели се от земята, остави творението настрана и се приближи до Създателя, съедини се с Бога с молитви и сълзи и ще намериш покой в този свят и в следващия.“ Един монах попита Сисой: „Как мога да придобия смирение?“ Светецът отговори: „Когато човек се научи да смята всеки човек за по-добър от себе си, той по този начин придобива смирение.“ Амон се оплакал на Сисой, че не може да запомни мъдрите поговорки, които е прочел, за да може да ги цитира в разговор с другите. Светецът отговорил: „Не е необходимо. Необходимото е да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, като се уповава на Бога.“

Свети мъченици Марин и Марта и онези с тях (269)

Марин и Марта били богати перси; но те продали всичките си стоки и пътували до Рим със синовете си Аудифакс, Авакум, Валентин и Кирин, за да се поклонят пред светите мощи на апостолите и мъчениците. Когато император Клавдий ги попитал защо са дошли толкова далеч, на такава цена, за да търсят мъртвите в Рим, те отговорили: „Ние сме слуги Христови и сме дошли да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души са живи с Бога, за да бъдат те наши ходатаи пред Христос, нашия Бог.“ Всички те били осъдени на разпит и на смърт, ако не се отрекат от Христос. Валентин, който бил свещеник, бил предаден на генерал на име Астерий. Когато Валентин излекувал дъщерята на Астерий, която била сляпа от две години, Астерий и цялото му семейство приели Христос и били кръстени от Валентин. Всички те, заедно с Марин, Марта и семейството им, претърпели мъчения и смърт в името на Христос.