1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)

Той е роден в Киликия в благочестиво семейство. Той е оставил всички земни блага и е посветил живота си на проповядването на Евангелието на Христос, за което е бил арестуван в Анкира от управителя Сацердос. Когато му е било заповядано да се поклони на идолите или да понесе мъчения, Калиникус е отговорил: „ Всяко мъчение за моя Бог ми е толкова приятно, колкото хлябът за гладния човек.“ След жестоки мъчения управителят го обува в обувки, в които са забити нагоре с главата пирони, и го кара да върви пеша до град Гангра. (Управителят се страхувал да го задържи в Анкира, тъй като много хора се обръщали към Христос чрез примера на светеца.) По пътя, когато войниците ожадняли, Калиникус се помолил на Бога и извадил вода от скала. В Гангра той бил хвърлен жив в пещ. Когато огънят угаснал, мъртвото му тяло било намерено напълно невредимо.

Света мъченица Серафима (II в.)

Тя била девица от Антиохия, която живеела (вероятно като робиня) в дома на Сабина, съпругата на един сенатор. Когато Серафима довела съпругата на сенатора към вярата в Христос, управителят я повикал пред себе си. Тъй като тя останала твърда във вярата си, той я хвърлил в затвора и изпратил през нощта няколко млади мъже в килията й, за да я осквернят. Когато те пристигнали, тя се молела на Бога и пред тях се явил ангел Господен, облечен в светлина и носещ меч; и младежите паднаха в безсъзнание. Накрая Серафима получи своята мъченическа корона, когато беше обезглавена по заповед на управителя. Сабина, съпругата на сенатора, се възстанови и погреба тялото ѝ, от което извираше лечебна смирна. Това се случи по времето на царуването на Адриан.