Няма пост
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
Той е бил ученик на Свети Петър, роден в Антиохия. Свети Петър го е завел в Рим (той е бил епископ на Антиохия, преди да стане епископ на Рим, така че Антиохия е „престолът на Петър“ точно толкова, колкото и Рим) и го е направил епископ на Равена. В Равена той изцелил съпругата на военния управител от тежка болест, след което управителят и семейството му изповядали Христос и били кръстени. Аполинарий успял да създаде домашна църква в дома на управителя, откъдето се трудил за Евангелието в продължение на дванадесет години. В крайна сметка той бил осъден на изгнание в Илирия заради вярата си и започнал живот на мисионерски пътувания в Балканите, стигайки чак до Дунава. След дванадесет години на тази работа той е бил принуден да се върне в Италия поради враждебността на някои езичници. Той е бил посрещнат с радост от жителите на Равена, което е предизвикало завистта на езическите старейшини, които са го докладвали на император Веспасиан. Когато старейшините са поискали разрешение да убият Аполинарий, императорът им е дал разрешение само да го изгонят от града, като мъдро е казал: „ Не е прилично да се отмъщава от името на боговете, защото те сами могат да отмъстят на враговете си, ако бъдат разгневени.“ Но, в нарушение на императорския указ, езическите водачи нападнали и убили Аполинарий с ножове. Светите му мощи се съхраняват в Равена, в църква, посветена на него.
Той се счита за третият по ранг от Големите пророци. Прочетете книгата от Стария Завет, която носи неговото име, в която Църквата признава пророчествата за Въплъщението на Господа от Девата и за всеобщото възкресение на човечеството.
---