Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Свети чудотворни безсребреници Козма и Дамян, мъченици в Рим (284)

Има три двойки безнаемни лекари на име Козма и Дамян. Двамата, почитани днес, са братя от Рим. Въпреки че наследили голямо богатство, те давали по-голямата част от него на бедните и нуждаещите се, като заделяли само достатъчно за себе си, за да посветят живота си на служба на Христос. Като християнски лекари, те свободно извършвали лечебните си услуги за хора и животни, молейки изцелените само да вярват в Христос в знак на благодарност за изцелението им. Те завършвали живота си с мъченичество. Според Пролога, те били призовани пред император Галерий, който ги разпитвал и им заповядал да се покланят на боговете. Братята отказали да го направят, но за да покажат истинността на християнската вяра, те изцелили императора от тежка болест. При това той провъзгласил истинността на християнството и ги освободил. Но лекар и бивш учител, който завиждал на репутацията им, ги примамил в провинцията под претекст, че събират билки, след което ги убил.