08 Юни 2022
Сряда на 7-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Пренасяне мощите на Теодор Стратилат
Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)
Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)
Нашата Света Майка Мелания Стара (410)
Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 23.1-11 (Апостол)

1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". 6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

Йоан 16.15-23 (Евангелие)

15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. 16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. 17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? 18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. 19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. 21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; 23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Жития на светиите

Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)

Вижте неговото възпоменание на 8 февруари

Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)

„По време на управлението на византийския император Анастасий, Ефрем бил управител на източните области. Той бил известен с голямото си благочестие и състрадание и бил много ценен заради тези си добродетели. Когато започнало възстановяването на Антиохия, която била разрушена от земетресение и пожар, императорът заповядал на Ефрем да ръководи работата. Ефрем извършил тази работа с усърдие и любов. Сред обикновените работници имало един епископ, който напуснал епархията си по неизвестни причини и работел като работник. Никой не знаел, че човекът е епископ. Един ден той легнал да си почине от изтощителната работа с другите работници и заспал. Ефрем го погледнал и видял пламтящ стълб, издигащ се над човека и достигащ до небето. Смаян и уплашен, Ефрем го повикал и го заклел да разкрие кой е. Човекът дълго се колебаел, но накрая признал, че е епископ и предсказал, че Ефрем скоро ще бъде ръкоположен за патриарх на Антиохия (патриаршеският престол бил празен откакто старият патриарх, Евфразий, загинал при земетресението). Ефрем наистина бил избран и ръкоположен за патриарх. Заради неговата доброта, чистота и ревност за Православието, Бог му дал голям дар на чудотворство. Веднъж, за да убеди някой еретик, че Православието е истинската вяра, той поставил своя омофор в пламъците и се помолил на Бога. Омофорът останал невредим в огъня три часа. Когато еретикът видял това, той се уплашил и отхвърлил ереста си. Ефрем почивал мирно през 546 г. (Пролог)

Нашата Света Майка Мелания Стара (410)

Тя била богата и благородна дама, родена в Испания. Съпругът ѝ и две от децата ѝ починали и виждайки суетата на светските неща, тя пътувала до Египет, за да посети монасите в Нитрия. Тя раздала по-голямата част от голямото си богатство на нуждаещите се и на египетските християни, преследвани от арианите. Говори се, че за три дни нахранила около 5000 души. Когато православните в Египет били изгнани в Палестина, тя отишла с тях в Йерусалим, където построила манастир за девици; самата тя влязла в манастира и починала там през 410 г. Нейната внучка, Мелания Млада, се почита на 31 декември.

Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)

Той се подвизавал в аскеза в манастир близо до Тир. Благодарение на изключителната си чистота на живот, той получил дар на пророчеството. Той предвидил разрушението на Антиохия от земетресение и подобно на Авраам, молейки се за Содом, се поклонил на земята и се помолил градът да не бъде напълно разрушен. Веднъж пътувал в отдалечено място и лъв нападнал и убил мулето му. Той заповядал на лъва да му служи вместо мулето; лъвът веднага взел товара на Зосима и го отнесъл в Кесария, където Зосима го освободил. Свети Зосима починал в мир.