Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

свещеномъченик Методий, епископ на Патара/Олимпия (312 г.)

Известен по своето време с мъдростта и добродетелта си, той е бил наричан Евболос, което означава „с добри съвети“. Той е сред първите, които се противопоставят на еретичните писания на Ориген. Той е бил епископ в Патара (според някои източници) или Олимпия (според други), след това на Тир във Финикия. При император Максимин е нападнат от езичниците и получава мъченическия венец в Халкида в Гърция.

Свети Калист I, патриарх на Константинопол (1363)

В продължение на двадесет и осем години той живял аскетичен живот на Атон като ученик на Свети Григорий Синайски. По-късно основал манастира „Свети Маман“, също на Атон. През 1350 г. е избран за патриарх на Константинопол. След четири години се отказва от патриаршеския престол, за да се върне в Света гора, но е повикан обратно на трона, където остава до смъртта си през 1363 г. Той написал окончателните жития на Свети Григорий Синаит и Свети Теодосий Търновски. Той бил познат на Свети Максим Капсокаливия (Пожарника на колибите), който предсказал смъртта му: По време на последното си пътуване до Сърбия, където починал, патриархът спрял на Атон, където Свети Максим го видял и казал: „Този старец няма да види повече паството си, защото чувам зад него химна над гроба: „Блажени са онези, които са непорочни по пътя…“

Благословени студия (V в.)

Той е бил виден благородник и консул в Константинопол. В града основава църквата „Свети Йоан Предтеча“ през 463 г. и манастира, наречен в негова чест Студион. Манастирът Студион е отгледал дълга редица от аскети, учители и мъченици; може би най-известният е Свети Теодор Студит (11 ноември), великият защитник на светите икони. Манастирът е разрушен от кръстоносците през 1204 г., възстановен през 1293 г. от император Андроник II.