Деяния 4.13-22 (Апостол)

13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; 20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

Йоан 5.17-24 (Евангелие)

17А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)

Първоначално е бил римокатолик, но приема православието и живее в аскеза на Света гора като монах. Той е духовен баща на Свети Григорий Палама. Животът му външно е бил без събития и той починал в мир през 14 век. Той оставя следното много кратко описание на пътя на исихаста:

„Събери ума си и го принуди да влезе в сърцето ти и да остане там. Когато умът ти е здраво в сърцето ти, той не трябва да остава празен, а непрестанно да се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!“ И никога не трябва да млъква. Чрез това целият низ от добродетели: любов, радост, мир и другите, ще се вселят във теб, чрез което тогава всяка твоя молба към Бога ще бъде изпълнена.“

Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)

Тя е родена в Тарс (домът на апостол Павел). Въпреки че родителите ѝ са били видни езичници, тя чува за Христос от християни в този град и сърцето ѝ се изпълва с любов към Спасителя. Император Диоклециан посещава Тарс и по време на престоя му синът и наследник на императора се влюбва в Пелагия и желае да се ожени за нея. За пълно учудване на родителите ѝ, Пелагия отговаря, че вече е обещана на годеника си, Христос Господ. След това бяга от дома на родителите си и отива при светия епископ Лин, който я учи във вярата и я кръщава. След това Пелагия раздава всичките си многобройни притежания, връща се у дома и казва на родителите си, че е кръстена. Синът на императора, отчаян да се ожени за нея, се самоубива. Майката на Пелагия тогава изобличава дъщеря си на императора, който я призовава на съд. Когато Пелагия свободно изповядва непоколебимата си вяра в Христос, императорът я осъжда да бъде изгорена в метален вол, нагрят от огън. Разказ за нейното мъченичество разказва, че влизайки във вола с благодарствени молитви на устни, тя мигновено се разтопила като восък. Епископ Лин, който я бил кръстил, намерил няколко от костите ѝ и ги погребал на хълм близо до Тарс. По време на управлението на император Константин Копроним (741-775) там била построена църква в нейна чест.

Света Моника, майка на блажения Августин (388)

---