Деяния 15.5-34 (Апостол)

5Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. 6Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. 7След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; 8и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; 9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. 10Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. 11Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. 12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. 13А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! 14Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; 15и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: 16"след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, 17за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това". 18Познати са Богу отвека всичките Му дела. 19Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, 20но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. 21Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. 22Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, 25ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, 26човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. 27И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. 28Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. 31А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. 32Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. 33След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. 34Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.

Йоан 10.17-28 (Евангелие)

17Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. 18Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. 19Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите. 20И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате? 21Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи? 22И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше. 23И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. 24Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

Свещеномъченик Терапонт, епископ на Сарди (259)

Заради смелата си проповед за Христос и обръщането на мнозина към вярата, той бил хванат и измъчван от езичниците. След като го затворили и го изгладнели, преследвачите го вързали за четири стълба и го бичували, докато плътта му не била съблечена от костите му. Но той останал жив и четирите мъртви стълба, за които бил вързан, поникнали във високи, зелени дървета, от които мнозина получили изцеление. Накрая свети Терапонт бил посечен с меч по време на управлението на император Валериан.

Свети мъченици Теодора и Дидим (304)

„По време на царуването на нечестивия император Максимилиан, в Александрия живеела девойка на име Теодора, добре образована и от благороден произход. Тя била изправена пред съда на езичниците заради християнската си вяра. След дълги разпити и мъчения за вярата, князът, нейният мъчител, заповядал да я хвърлят в публичен дом и на войниците да се даде свободен достъп до нея, за да задоволяват плътските си страсти. Теодора се помолила горещо на Бога да я спаси от осквернение и когато се помолила, при нея влязъл войник на име Дидим и ѝ казал, че е слуга Христов. Той я облякъл във войнишките си дрехи, а себе си – в нейната рокля, след което я пуснал и сам останал в публичния дом. Той бил хванат и отведен пред съдията, където признал, че е християнин и е спасил Теодора, и сега е готов да умре за Христос. Той бил осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията. Теодора се затичала към него там и извикала: „Въпреки че ти спаси честта ми, не те помолих да ме спасиш от смърт. Предай мъченическата смърт на...“ „мен!“ Дидим отговорил: „Възлюбена сестро, не пречи на смъртта ми за Христос, нито на измиването на греховете ми в кръвта ми.“ Чувайки този разговор, езичниците осъдили и двамата на смърт, обезглавили ги и изгорили телата им. Те страдали с почести и получили вечни венци на слава в Александрия през 304 г. (Пролог)

Свети Нови Изповедник Йоан Руски (1730)

Той е пленен по време на руска кампания срещу турците през 1711 г. и продаден в робство в Мала Азия. Като роб той се стреми да служи вярно на Бога, като същевременно служи на земния си господар във всичко почтено. Въпреки многото изкушения, предлагани от мюсюлманите да се отрече от вярата си, той остава непоколебим и му е позволено да върши чудеса чрез молитвите си. Почива в мир през 1730 г. Мощите му остават нетленни.

Свети Давид от Гарешджей (VI в.)

„Този Давид е един от тринадесетте грузински отци (7 май). Той е кръстен така на пустинята Гараджели близо до Тифлис, където е живял аскетичен живот. В напреднала възраст Давид решил да посети Светата земя с няколко свои ученици. Той оставил ръководството на манастира на двама старци, Лукиан и Додо, и тръгнал на път. Когато стигнали до хълм, от който се виждал Йерусалим, Давид се разплакал и казал: „Как мога да смея да ходя по стъпките на въплътения Бог с тези грешни крака?“ и казал на учениците си да отидат и да се поклонят на светите места, но самият той взел три камъка и тръгнал да се връща. Но Господ не оставил такова смирение скрито от света и ангел се явил на Илия, патриарха на Йерусалим, и му казал: „Изпрати веднага да повикат стареца, който точно сега се връща в Сирия; той е взел със себе си три камъка и носи със себе си цялата благодат на Светата земя. Един камък е достатъчна благословия за него; нека върне другите два в Йерусалим. Той се нарича авва Давид.“ „Гарешджей.“ Патриархът бързо изпратил мъже да настигнат стареца. Те взели от него два камъка и го пуснали да си върви. Третият камък лежи на гроба му и до днес и притежава чудотворна лечебна сила.“ (Пролог)

Достопочтен Беда (Баеда) (735)

Той прекарва почти целия си живот като монах в Англия и е известен предимно с многобройните си писания. Постъпва в манастира в Уиърмут на седемгодишна възраст, а по-късно се премества (вероятно като един от основателите) в манастира Джароу, където прекарва остатъка от живота си. Ръкоположен е за свещеник на тридесетата си година. В допълнение към многобройните произведения на библейската екзегеза, много популярни през Средновековието, той съставя „Църковна STORY“, която все още е основният източник за STORYта на установяването на християнството на Британските острови. Почива в мир.

Проблем: Беда е живял по времето на неразделената Църква, но е канонизиран на Запад едва през 1899 г., векове след Великата схизма. Вероятно тогава той никога не е бил официално прославян от Православната църква. Дали е той светец на Църквата? Оставяме отговора на по-мъдрите глави.