23 Май 2022
Понеделник на 5-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Св. Михаил Изповедник
Обретение мощите на св. Леонтий, епископ Ростовски
Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)
Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа
Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)
Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 12.12-17 (Апостол)

12И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха. 13Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. 14И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. 15А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. 16В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха. 17А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.

Йоан 8.42-51 (Евангелие)

42Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати. 43Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. 44Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. 45А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате? 47Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога. 48На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? 49Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите. 50Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди. 51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

Жития на светиите

Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)

„Този светец бил от Синада във Фригия в Мала Азия. В Константинопол той срещнал свети Теофилакт (8 март); свети патриарх Тарасий, узнавайки, че Михаил и Теофилакт желаят да станат монаси, ги изпратил в манастир на Черно море. Поради голямата им добродетел, свети Тарасий впоследствие ги принудил да приемат ръкополагане, Теофилакт за епископ на Никомидия, а Михаил за епископ на родната му Синада. Тъй като свети Михаил безстрашно изповядвал почитането на светите икони, той бил изгнан от император-иконоборец Лъв V Арменец, който царувал от 813 до 820 г. След като бил гонен от едно място на друго, в много трудности и горчиви мъки, свети Михаил починал в изгнание.“ (Великият часовослов)

Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа

---

Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)

Когато родителите му починали, младият Михаил раздал всичките си стоки и пътувал до Йерусалим, където влязъл в манастира „Свети Сава Осветени“. Веднъж бил изпратен в града да продаде някои ръчни изделия за манастира. Евнух на арабска принцеса го срещнал на улицата и го завел в дома на принцесата, за да покаже стоките си. (По това време Йерусалим бил управляван от мюсюлмански араби.) Принцесата, подобно на съпругата на Потифар, зародила незаконна страст към младия монах и го поканила в леглото си. Когато той отказал, разгневената принцеса го накарала да бъде пребит и отведен при султана, където го обвинила в богохулство срещу Мохамед. Султанът се опитал да го накара да приеме исляма, но той отказал. Когато доза отрова не оказала ефект върху светия Михаил, султанът го обезглавил публично в центъра на Йерусалим. Монасите взели тялото му и го погребали с почести в неговия манастир.

Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

„Тя беше дъщеря на полоцкия княз Всеслав. Когато родителите ѝ пожелаха да се омъжи, тя избяга в манастир и се замонаши. Ангел Господен ѝ се яви три пъти, за да ѝ покаже мястото, където трябваше да построи нов манастир за девици. Тя посвети в монашество собствената си сестра Евдокия и много други млади момичета от редиците на аристокрацията. Една нейна роднина, Звенислава, княгиня Борисовска, донесе цялото си богатство, дрехи и скъпоценни бижута и каза: „Считам цялата красота на този свят за нищо и искам да дам тези прекрасни неща, приготвени за моя брак, на църквата на Спасителя. И желая да се венча с Него в духовен брак и да склоня глава под Неговото леко и леко иго.“ Ефросиния също я изповяда и ѝ даде името Евпраксия. В напреднала възраст Ефросиния прояви желание да умре в Йерусалим и се помоли за тази благодат. Бог чу молитвата ѝ и тя наистина почина в манастира „Свети Теодосий“ в Йерусалим на 23 май 1173 г., по време на посещение там.“ (Пролог)