Деяния 9.20-31 (Апостол)

20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Мъченик Исидор Хиоски (251)

Ревностен християнин от ранна младост, той бил отвлечен от родния си Хиос и принуден да служи в армията. Когато открито се признал за християнин, командирът му заповядал да принесе жертва на боговете. Когато той категорично отказал, командирът заповядал да бъде бит с железни цепове, а след това да му отрежат езика. Но дори и без език, Исидор по чудо успял да говори и ясно провъзгласил името на Христос. В същия момент командирът онемел. След това командирът заповядал със знаци Исидор да бъде обезглавен. Исидор отишъл на смъртта си, радвайки се и хвалейки Бога. Това се случило по време на гоненията на император Деций.

Свети отец Серапион Синдонит (V в.)

„Синдон“ означава „ленен плат“ и този светец бил наречен „Синдонит“, защото покривал голото си тяло само с ленен плат. Носел Евангелията в ръка. Серапион живеел като птиците, без покрив и без грижи, местейки се от едно място на друго. Той дал ленения си плат на един беден нещастник, който треперел от студ, а сам останал напълно гол. Когато някой го попитал: „Серапион, кой те съблече?“, той посочил Евангелията и казал: „Това!“ Но след това той раздал и Евангелията за парите, необходими на човек, преследван в затвора от задлъжнял кредитор. [забележка: Евангелията били писани на ръка и били рядкост и ценни.] Веднъж в Атина той не ял четири дни, тъй като нямал нищо, и започнал да вика от глад. Когато атинските философи го попитали за какво вика, той отговорил: „Имаше трима, на които бях задлъжнял: двама се успокоили, но третият все още ме измъчва. Първият кредитор е плътската похот, която ме измъчва от младостта ми; вторият е сребролюбието, а третият е стомахът. Първите двама ме оставиха на мира, но третият все още ме измъчва.“ Философите му дали малко злато, за да купи хляб. Той отишъл при хлебар, купил един хляб, сложил цялото злато и си тръгнал. Той си отишъл мирно при Господа в напреднала възраст, през V век.“ (Пролог)

Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Той бил немец по рождение, но привлечен от православната вяра, се преместил в Ростов и не само приел православен привърженик, но и поел подвига на безумието за Христос. Живял в пълна нищета, прекарвайки дните си в преструване на лудост, а нощите – в молитва. Много чудеса извършил този светец още приживе. Когато починал в оскъдната си колиба през 1484 г., ростовчани усетили благоуханна миризма из целия град. Търговец, когото той по чудо спасил от удавяне, построил църква на мястото, където се е намирала колибата му.