Исаия 49.6-10 (6-ти час)

6И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища. 7Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят - и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал. 8Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, 9да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; 10не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.

Битие 31.3-16 (Вечерня)

3И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе. 4Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък, 5и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене; 6вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви, 7а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло. 8Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени. 9И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене. 10Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна. 11Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме. 12Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе; 13Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе). 14Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си? 15Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро; 16затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.

Притчи 21.3-21 (Вечерня)

3Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва. 4Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях. 5Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия. 6Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта. 7Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата. 8Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави. 9По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща. 10Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му. 11Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание. 12Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие. 13Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят. 14Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост. 15Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло. 16Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците. 17Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее. 18Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния. 19По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена. 20Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява. 21Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.

Свети Исаак Сириец, абат на Сполето, Италия (ок. 550 г.)

Това не е известният Исаак Сирийски (поменан на 28 януари), който е написал „Аскетическите проповеди“, а монах, който се е установил в Сполето и е бил известен със светия си, уединен живот, чудесата и проницателността си. Жителите на Сполето са се опитвали да го почетат с пари и други дарове, но той е отказал всичко и се е оттеглил в килия в гората. Скоро там е израснал голям манастир, докато други са се присъединявали към него в молитвения му живот.

Веднъж двама почти голи мъже дошли да просят дрехи от Исаак. Той казал на един монах да отиде до хралупа от дърво на известно разстояние и да донесе това, което е намерил там. Монахът се върнал с дрехи и ги дал на просяците. Те се засрамили, когато открили, че това са техните собствени дрехи, които били скрили в дървото.

Един човек дал два кошера на манастира. Монах скрил единия от тях и занесъл другия на игумена. Исаак му казал: „Внимавай, когато се връщаш в кошера, който си скрил: той е превзет от отровни змии. Внимавай да не те ухапят.“

Свети Василий Изповедник, епископ на Парий (ок. 760 г.)

В мрачните дни на иконоборството, този свети епископ отказал да подпише императорската заповед, осъждаща почитането на иконите, и за това бил жестоко преследван по много начини от еретиците до края на живота си; през цялото време той останал „твърд като диамант в своето православие“. (Пролог)

Нашата Света Майка Атанасия (860)

„Родена на остров Егина от богати и знатни родители, тя раздала имота си на бедните и отишла в манастир, където се подлагала на все по-голяма аскеза. Хранела се само веднъж на ден, и то само хляб и вода, а по време на Великия пост само веднъж на всеки два дни. Само на Коледа и Великден вкусвала месо и масло. Въпреки че била игуменка на манастира, тя била служебница на всички останали сестри и се срамувала, че някой трябва да ѝ служи. Тя била удостоена с великия дар на чудотворството, както приживе, така и след смъртта си.“ (Пролог)