Захария 8.7-17 (6-ти час)

7Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще спася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце; 8ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда. 9Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът. 10Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго. 11А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот. 12Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ. 13И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви! 14Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених, 15тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се! 16Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си. 17Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.

Захария 8.19-23 (Вечерня)

19тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир. 20Тъй казва Господ Саваот: още ще дохождат народи и жители от много градове, 21и ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота; и всеки ще каже: ще ида и аз. 22И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа. 23Тъй казва Господ Саваот: в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас.

Свети Герасим Йордански (475)

Той е родом от Ликия в Мала Азия. След като е живял там като отшелник в продължение на много години, той е пътувал до египетската Тебаида и е живял сред пустинните отци. След това е отишъл в Палестина, където е основал великата Лавра, общност от около седемдесет монаси, която съществува и до днес. Правилата в манастира били прости и строги: през петте делнични дни монасите оставали в килиите си, молели се и плетели кошници и рогозки. През тези дни ядели само малко сух хляб и няколко финика. В събота и неделя монасите се събирали за богослужение и ядели варени зеленчуци с малко вино. Всеки монах притежавал само една дреха; ако напускал килията си, трябвало да я остави отворена, за да може всеки друг да вземе от нея каквото му е необходимо. Самият Свети Герасим бил пример за всички тях, надхвърляйки дори правилата, които им наложил: по време на Великия пост той не ядял нищо друго освен това, което получавал при Светото причастие.

В пустинята светецът веднъж видял лъв, който изпитвал силна болка от трън в лапата си. Движен от състрадание, Герасим се приближил до него, направил кръстния знак и извадил тръна. Лъвът последвал стареца обратно до манастира и останал там до смъртта на светеца. Когато Герасим починал, лъвът, обзет от скръб, скоро също умрял, лежейки върху гроба на светеца.

Свети Герасим присъствал на Четвъртия вселенски събор в Халкедон, където се оказал силен защитник на православието, въпреки че в младостта си се бил наклонявал към монофизитската ерес. Починал в мир през 475 г.

Свети Яков Постеник от Финикия (VI в.)

„Той е живял през VI век. Бил толкова съвършен в благочестието, че с молитвите си можел да изцелява и най-тежките болести. Но врагът на човешкия род му наложил тежко изкушение. Веднъж към него изпратили една жена, която била развратена от някои подигравачи. Тя се престорила, че плаче пред него, но го подмамила да съгреши. Виждайки, че ще падне в грях, Яков сложил лявата си ръка в огъня и я държал там, докато тя изгоряла напълно. Виждайки това, жената се изпълнила със страх и ужас, покаяла се и променила живота си.

„Но при втория случай той не устоя и падна с едно младо момиче, което родителите й бяха довели при него, за да бъде излекувано от лудостта си. Той наистина я излекува, но след това съгреши с нея и, за да скрие греха, я уби и я хвърли в река. Както винаги, пътят от похотта до убийството не беше много дълъг. Джеймс прекара десет години след това като покаяник, живеейки в гроб. След това разбра, че Бог му е простил, защото, когато веднъж се помоли за дъжд във време на голяма суша, от която страдаха както хората, така и добитъкът, дъждът падна.

„Ето един пример, подобен на този с Давид, за това колко зъл е злият демон; как с Божието позволение могат да паднат и най-великите духовни гиганти, и как отново, чрез искрено покаяние, Бог в Своето милосърдие ще прости и най-големите грехове и не наказва онези, които се наказват сами.“ (Пролог)