Исаия 9.9-10.4 (6-ти час)

9за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: 10тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, - ще ги заменим с кедри. 11И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му: 12сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна. 13Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота. 14И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден: 15старец и велможа - това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката. 16И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат. 17Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна. 18Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим. 19Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си. 20И ще секат надясно - и ще си останат гладки, и ще ядат наляво - и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца: 21Манасия - Ефрема, и Ефрем - Манасия, двамата заедно - Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

1Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, 2за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. 3И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си? 4Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

Битие 7.1-5 (Вечерня)

1И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род; 2и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол; 3тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя; 4защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал. 5Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

Притчи 8.32-9.11 (Вечерня)

32И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! 33Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! 35Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; 36а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Свещеномъченик Василий Анкирски (362)

Свети Василий се трудил за Църквата по време на управлението на Юлиан Отстъпник, който за кратко се опитал да върне Римската империя към езичеството след управлението на Свети Константин. Светецът вече бил пострадал за вярата като епископ на Аника (сега Анкара, столицата на Турция) и когато Юлиан дошъл на власт, започнали нови гонения. Василий открито осъждал антихристиянската политика на императора, за което бил измъчван и хвърлен в затвора.

Когато императорът дошъл в Анкира, Василий бил доведен пред него и Юлиан подканил епископа да се отрече от вярата, обещавайки му богатство и положение, ако го направи. Василий отговорил: „Вярвам в моя Христос, когото ти се отрече и който ти даде това земно царство, но Той скоро ще ти го отнеме. Как можеш да не се срамуваш пред олтара, под който си бил спасен от смъртта като осемгодишно дете, когато са се опитвали да те убият? Затова Той скоро ще направи от теб това земно царство и тялото ти няма да бъде погребано, когато си избълвал душата си в горчиви мъки.“ Разгневеният император заповядал всеки ден да се откъсват по седем ленти от тялото на Василий, мъчение, което се извършвало в продължение на седем дни. Когато светецът отново бил доведен пред императора, той откъснал лента от собствената си плът и я хвърлил на Юлиан, казвайки: „Вземи това и го изяж, Юлиане, ако тази храна е сладка за теб, но Христос е живот за мен.“ При това императорът заповядал да забият Василий с нажежени железни шишове; и така светият епископ най-накрая получи мъченическия венеца.

Мъченица Дросида Антиохийска и пет монахини (104)

„Дъщерята на император Траян, тя била заловена заедно с пет други жени, когато събирали телата на мъчениците, пострадали за Христос през нощта, и за това била жестоко осакатена от императора. Петте жени били ужасно измъчвани и накрая хвърлени в разтопена мед, където предали душите си на своя Господ. Но Дросида останала под строга императорска охрана. Въпреки това, тя избягала от двора и се кръстила в река. След осем дни тя предала душата си в Божиите ръце.“ (Пролог)