Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Свети Фотий, патриарх на Константинопол (891)

Свети Фотий, заедно със Свети Марк Ефески и Свети Григорий Палама, се счита за един от трите стълба на православието, които се противопоставиха на латинизиращите влияния върху Православната църква.

Роден е в Константинопол през 810 г. като син на благочестиви родители, принадлежащи към едно от видните семейства на града. И двамата му родители са били мъченици по време на иконоборческите гонения, оставяйки на сина си пример за привързаност към Истинската вяра дори до смърт. Той получава отлично образование и е широко считан за най-учения човек на своето време. Той е възведен на патриаршеския престол през 858 г., след като за шест дни преминава през всички степени на свещеничеството.

През цялото си патриаршеско управление той е бил тормозен от обичайните политически борби и интриги и, което е по-важно, от различни заплахи за вярата под формата на манихейци и иконоборци.

Фотий проявява особена загриженост за разпространението на Евангелието на Иисус Христос по целия свят: именно той възлага на светите Кирил и Методий да се впуснат в мисията си сред славяните.

Най-запомнящо се е, че на патриарха се падна да се противопостави на арогантните, неканонични и еретически претенции на папа Николай I от Рим, който за първи път открито заяви претенциите на папата за всеобща юрисдикция над Църквата. Когато патриархът се противопостави на тези претенции, папа Николай свика събор на западните епископи, който „свали“ Фотий и отлъчи от църквата всички духовници, които той беше ръкоположил. През 867 г. император Михаил III е убит, а неговият приемник Василий I сваля Фотий, хвърля го в затвора и възстановява на трона предшественика му Игнатий. За да придаде легитимност на този широко оспорван ход, той го представя на папата за одобрение. Радостен, папата ратифицира решението на императора и го използва, за да прокара претенциите на папството. Когато източните епископи осъзнаха какво се случва, те убедиха императора да освободи Фотий от тригодишния му затвор; а когато Игнатий умря, Църквата единодушно върна Фотий на патриаршеския престол. Събор в Константинопол през 879-880 г., на който председателства Фотий, възстанови общението между Източната и Западната църква, но в същото време анатемоса еретичното добавяне на filioque към Символа на вярата, което папството беше прокарвало.

Когато Лъв VI наследи Василий I като император, патриархът отново беше свален от трона и беше затворен в Манастира на арменците за пет години. През това време той написа „Мистагогия на Светия Дух“, учено и красноречиво опровержение на ереста „филиокве“. Светият, все още в затвора, почина в мир през 893 г.

Светиите Барсануфий и Йоан Пророк, монаси от Палестина (VI в.)

„Свети Барсануфий Велики, който беше от Египет, и неговият ученик, Свети Йоан Пророкът, се бореха в строга уединеност през VI век в манастира на Аба Серидус в Газа, Палестина, и бяха надарени с удивителни дарби на пророчество и духовно прозрение. Те са споменати от Свети Доротей от Газа, техен ученик, в неговите писания. Много от съветите, които са изпращали на християни, които са им писали, са запазени в книгата, която носи техните имена. Веднъж някои от Отците помолили Свети Барсануфий да се моли Бог да укроти гнева Си и да пощади света. Свети Барсануфий отговорил, че имало „трима мъже, съвършени пред Бога“, чиито молитви се срещали пред Божия престол и пазели целия свят; на тях било разкрито, че Божият гняв няма да продължи дълго. Тези трима, казал той, били „Йоан от Рим, Илия от Коринт и още един от епархията на Йерусалим“, като скрил името на последния, тъй като това бил самият той. (Великият Хорологион)

Свети Барсануфий живееше в такава уединеност, че само игуменът Серидус го беше виждал някога: веднъж седмично игуменът му носеше три хляба и малко вода и записваше съветите на светеца. Някои от братята започнаха да подозират, че Барсануфий е измислица на игумена, и за да успокои умовете им, той излезе от килията си за единствения път, поздрави ги, изми им краката и се оттегли отново.

Не е известно кога е починал Свети Барсануфий. Когато се заподозряло, че е умрял в килията си, патриархът на Йерусалим наредил тя да бъде отворена, но от вратата изригнал огън, който попречил на всеки да влезе.