1 Йоаново 2.7-17 (Апостол)

7Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало. 8Но все пак нова заповед ви пиша, - онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети. 9Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината. 10Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън. 11А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му. 12Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име. 13Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца. 14Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. 15Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. 16Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. 17И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.

Марк 14.3-9 (Евангелие)

3И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. 4А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? 5Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. 7Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)

Папа Лъв беше един от големите защитници на православието по времето на монофизитската ерес и нейните разклонения. Според някои този светец е роден в Рим, а според други – в Тирения (Тоскана), и е бил посветен на архиепископския престол на Рим през 440 г. През 448 г., когато св. Флавиан, архиепископ на Константинопол [също почитан днес], призовал Евтихий, архимандрит в Константинопол, да даде обяснение за своето учение, че в Христос след Въплъщението имало само една природа, Евтихий се обърнал към св. Лъв в Рим. След като свети Лъв внимателно проучил ученията на Евтихий, той написал послание до свети Флавиан, в което изложил православната доктрина за личността на Христос и Неговите две природни същности, а също така посъветвал Флавиан, че ако Евтихий искрено се покае за грешката си, той трябва да бъде приет обратно с цялата добра воля. На Събора, проведен в Ефес през 449 г., който беше председателстван от Диоскор, патриарх на Александрия (и който Свети Лъв, в писмо до святата императрица Пулхерия през 451 г., пръв нарече „Разбойническия събор“), Диоскор, подкрепен от военна сила, не позволи да бъде прочетено посланието на Свети Лъв до Флавиан, въпреки че многократно беше молен да го направи; още преди да се състои Разбойническият събор, Диоскор беше приел неканонично непокаялия се Евтихий обратно в общение. Тъй като Свети Лъв имал много грижи в Рим поради войните на Атила Хуна и други варвари, през 451 г. той изпратил четирима делегати на Четвъртия Вселенски събор, където 630 отци се събрали в Халкедон по време на царуването на Марциан, за да осъдят ученията на Евтихий и онези, които го подкрепяли. Посланието на Свети Лъв до Флавиан беше прочетено на Четвъртия събор и беше потвърдено от Светите Отци като православно учение за въплътената Личност на нашия Господ; то се нарича още „Томос на Лъв“. Светият написал много произведения на латински; той починал през 461 г. (Велики Хорологион).

Свети Лъв е запомнен с това, че спасил Рим от завладяване от Атила Хуна. Когато Атила се приближил до Рим, готвейки се да ограби града, свети Лъв излязъл да го посрещне в епископските си одежди и му заповядал да се върне. По причини, неизвестни на светските историци, безмилостният Атила с всичките си войски се отказал от нападението и се върнал по пътя, по който дошъл.