1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Отче наш сред светиите Амвросий, епископ на Милано (397)

Този прочут светилник на Православието в Западната църква е роден в Галия през 349 г., но овдовялата му майка отвежда семейството в Рим, докато той е още малко дете. Блестящ и добре образован, той е назначен за провинциален управител през 375 г. и се установява в Милано. По онова време арианската ерес все още разделя Църквата, въпреки отхвърлянето ѝ на Никейския събор през 325 г. Когато идва време да се избере нов епископ в Милано, православната и арианската партии са толкова разделени, че не могат да постигнат съгласие за нов епископ. Когато Амвросий идва като управител, за да се опита да възстанови мира и реда, едно малко дете, божествено вдъхновено, извиква: „Амвросий, епископе!“. За учудване на Амвросий, хората подемат виковете и самият Амвросий е избран, въпреки че се опитва да откаже, протестирайки, че е само катехумен (в онези дни все още е било обичайно да се отлага Светото Кръщение от страх да не се оскверни с грях). Той дори се опитва да избяга, но конят му го връща в града. Предавайки се на Божията воля, той бил кръстен и само седмица по-късно бил въздигнат за епископ. Веднага се отказал от всички притежания, раздал всичките си пари на бедните и дал именията си на Църквата. Веднага започнал пламенна защита на Православието в своите проповеди и писания, за ужас на арианите, които подкрепили избора му. Скоро той убедил Грациан, император на Запада, да свика Аквилейския събор, който сложил край на арианството в Западната църква. (Арианството обаче продължило да процъфтява сред варварските народи в продължение на много години; вижте Африканските мъченици, които също се отбелязват днес).

Няколко пъти светият епископ е бил призоваван да защитава Църквата от господството на светските власти. Веднъж, потушавайки въстание в Солун, император Теодосий наказва града, като нарежда избиването на хиляди негови жители. Когато по-късно императорът посещава Милано и идва в катедралата, за да присъства на литургията, свети Амвросий го спира на вратата, осъжда престъплението му пред целия народ, забранява му да влиза в църквата и го отлъчва от църквата за осем месеца. Императорът си тръгва плачейки и се подчинява смирено на църковната дисциплина. Когато се завръща след дълго покаяние, за да бъде възстановен в Причастие, той влиза в светилището заедно с духовенството, както е било обичайно за императорите от времето на Константин Велики. Но отново свети Амвросий го смирява пред очите на целия народ, казвайки: „Излез и заеми мястото си сред миряните; багряница не прави свещеници, а само императори.“ Теодосий си тръгва без възражения, заема мястото си сред каещите се и никога повече не се опитва да влезе в светилището на църква. (Когато императорът почина, епископ Амвросий проведе надгробна реч).

Чрез учение, проповядване и писане свети Амвросий довел безброй езичници до вярата. Най-известният му новопокръстен е свети Августин (15 юни), който става негов ученик и в крайна сметка епископ. Многобройните богословски и катехизически произведения на Амвросий спомагат значително за разпространението на учението на гръцките отци в латинския свят. Той е написал много славни антифонни химни, които някога са били едни от бисерите на латинските служби.

Свети Амвросий починал в мир през 397 г.; мощите му все още почиват в базиликата в Милано.

Африканските мъченици, пострадали по време на преследването на вандалите (429 г. и след това)

През 429 г. осемдесет хиляди вандали прекосили Испания в Африка и в течение на десет години кланета и грабежи завладели по-голямата част от римските територии в Северна Африка. Много хора си представят тези варвари като езичници, но всъщност те били ариански еретици, които под ръководството на своя водач Гензерих започнали ожесточено преследване на Църквата, където и да я срещнали. Мъченията, които хиляди претърпели в изповядването на вярата си, са твърде ужасни, за да бъдат описани тук; духовенството било откроено заради особена жестокост.

Днес почитаме особено православните верни, които вандалите изгориха до смърт в църквата им и които продължиха да пеят химни и да хвалят Бога до момента на смъртта си. Също така почитаме тристата мъченици в Картаген, които загинаха от меч, вместо да приемат арианското кръщение.

Смъртта на Гензерих през 454 г. донесла малко облекчение, тъй като след кратка пауза неговите наследници Хунерих (477-484) и Гонтамунд (484-497) продължили преследването също толкова жестоко, както преди. Християнска Африка живяла под вандалско иго почти 100 години: свободата от преследване не била сигурна, докато силите на Юстиниан не победили и не прогонили вандалите през 523-525 г. Африканската църква, някога фар на християнството, никога не възвърнала предишната си жизненост.

Нашият достопочтен отец Антоний от Сия (1556)

Свети Антоний е един от светите закрилници на иконографите.

Той е роден през 1477 г. в руско село близо до Архангел. От ранна възраст се посвещава на четене на свещени книги и изработване на икони. Когато родителите му умират, той постъпва на служба при богат господар в Новгород и по-късно се жени за дъщерята на господаря. Но по-малко от година след женитбата си овдовява. Отчаял се от земните утехи, той раздава богатството си на бедните и, притежавайки само дрехите, които носи, отива да стане монах в манастира „Свети Пахомий“. Там той се отличава в молитва, бдение и аскеза, молейки се през по-голямата част от нощта, поемайки най-тежката работа през деня и хранейки се само през ден. След кратко време е ръкоположен за свещеник.

Няколко години по-късно той и двама негови спътници, търсейки по-уединен живот за молитва, пътуват до студените брегове на Бяло море и основават малко монашеско братство, където река Сия се влива в езерото Михайлов. Те живеят в пълна бедност, препитавайки се от събиране на гъби и диви плодове. Много пъти чуват звука на камбани, въпреки че наблизо няма църква или жилище. С течение на времето други братя са привлечени към мястото и с помощта на великия московски княз е основан манастир. Когато манастирската църква изгаря, икона на Света Троица, нарисувана от Свети Антоний, по чудо оцелява невредима и по-късно извършва много чудеса. Самият светец се оттегля в горите, живеейки сам в продължение на много години, докато не е призован обратно от духовните си деца, за да служи като игумен на манастира. Предвидил собствения си край, той почина в мир през 1556 г. Той моли тялото му да бъде хвърлено в езерото, но учениците му, послушни във всяко друго отношение, не изпълняват молбата му. Гробницата му е източник на много чудеса през следващите години.