1 Тимотей 6.11-16 (Апостол, Събота след Рождество)

11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост. 12Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели. 13Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата, 14да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа, 15което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, 16Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

1 Тимотей 3.14-4.5 (Апостол, Събота преди Богоявление)

14Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за 15в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. 16И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.

1А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения 2чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест, 3които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината. 4Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение, 5понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.

Ефесяни 2.11-13 (Апостол)

11И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света; 13а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.

Матей 12.15-21 (Евангелие, Събота след Рождество)

15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 18"ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд; 19няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата; 20преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа; 21и народите ще се уповават на Неговото име."

Матей 3.1-11 (Евангелие, Събота преди Богоявление)

1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня 2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. 3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му". 4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. 5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него 6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? 8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние 9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; 10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; 11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;

Лука 13.18-29 (Евангелие)

18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, - 26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)

Тя е родена през 383 г. в Рим, в много богато семейство с големи имения в Италия, Африка, Испания и дори Великобритания. Тя е внучка на Света Мелания Стара (8 юни) и благочестива ученичка на Христос от ранна възраст. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена против волята си за роднина на име Апиниан. Те имат две деца, и двете починали в ранна детска възраст. Оттогава нататък Мелания и съпругът ѝ се посвещават изцяло на Бога. И двамата мечтаят за висока стена, която ще трябва да изкачат, преди да могат да преминат през тясната порта, водеща към живота, и скоро започват да предприемат мерки за разпореждане с богатството си. Това предизвиква съпротива от страна на част от Сената, които се опасяват, че продажбата на такива огромни владения ще наруши икономиката на самата държава.

С подкрепата на императрицата обаче Мелания успяла да освободи 8000 от своите роби и да даде на всеки от тях по три златни монети, за да започне живот като освободени хора. Тя наела агенти, за да помогне за финансирането на основаването на църкви и манастири в цялата империя, дарила много имения на Църквата и продала още много, като дала приходите като милостиня. Когато Рим паднал под властта на готите под ръководството на Аларих през 410 г., Мелания и Апиниан се преместили в Сицилия, след това в Африка, където завършили продажбата на имотите си, даряйки приходите на манастири и за подпомагане на жертвите на варварите.

В Африка Мелания, вече на около тридесет години, започнала живот на най-строг аскетизъм: тя спазвала пълен пост през делничните дни, като се хранела само в събота и неделя; спеше по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на бдение и молитва. Дните ѝ били прекарвани в благотворителни дела, като останалата част от богатството ѝ била използвана за подпомагане на бедните и за благотворителност на Църквата. След седем години в Африка Мелания, майка ѝ и съпругът ѝ тръгнали на поклонение в Светата земя. Там основали манастир на Елеонската планина, който се разраснал до общност от деветдесет монахини. Майката на Мелания починала през 431 г., след това и съпругът ѝ и духовният ѝ брат Апиниан; тя ги погребала един до друг.

С изключение на едно посещение в Константинопол, Мелания продължила да живее в уединение в малка пещера на Елеонския хълм; тя станала съветник на императрица Евдокия, която потърсила експертния ѝ съвет относно даренията ѝ за църкви и манастири.

Мелания се разболяла, докато спазвала всенощното бдение за Рождество Христово през 439 г., и заспала в Господа шест дни по-късно; последните ѝ думи били „Както е било угодно на Господа, така стана“. Манастирът ѝ бил разрушен през 614 г. от персите, но пещерната ѝ отшелническа обител на Елеонската планина все още е място за поклонение и почитание.

Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)

Той е роден в Рим и като млад мъж е избран от император Константин да помогне в основаването на новата му столица Византион. Епидемия от проказа в новия град става толкова тежка, че императорът нарежда всички прокажени, независимо от ранга им, да бъдат прогонени от града или удавени в морето. Зотик, воден от състрадание към тези хора, отива при императора и го моли за голяма сума злато, за да купи скъпоценни камъни и перли, за да увеличи славата на града, „Защото, както Ваше Величество знае, аз съм добре квалифициран в тази област.“ След това светецът използва златото, за да откупи всички, които са били отвеждани в изгнание или удавяне, и да създаде за тях лагер на Елеонския хълм на отсрещния бряг на Босфора. Там той довежда болните и се грижи за тях.

През 337 г. Констанций, еретик-арианин, се възкачва на трона след смъртта на баща си. Някои от враговете на Зотик в двора, виждайки възможност, изобличават Зотик пред новия император, казвайки, че той не само има подривни възгледи, но и е присвоил държавни пари. Когато научава за тези обвинения, Зотик се явява на императора, изискано облечен, и предлага да заведе Констанций да види скъпоценните камъни и перлите, които е купил от негово име. Когато стигат до Елеонския хълм, Констанций се изумява да види група прокажени, идващи да го поздравят със запалени свещи, почитайки и хвалейки него и своя покровител Зотик. Тогава светият Зотик казва на императора: „Това са скъпоценните камъни и блестящите перли, които придават блясък на короната на небесното царство, което ще наследиш чрез техните молитви. Аз ги купих за спасението на душата ти.“

Вместо да бъде благодарен, безсърдечният император заповядал Зотик да бъде вързан зад диви мулета и влачен, докато умре. Мулетата хукнали надолу по хълма, разбивайки тялото на светеца в скалите и храстите. След това, по собствено желание, те се върнали на върха на хълма, продължавайки да влаче тялото, и подобно на магарето на Валаам (Числа гл. 22), проговорили и прогласили, че мъченикът трябва да бъде погребан на този хълм. Учуденият и разкаян император заповядал мъченикът да бъде погребан с почести и заповядал там да се построи болница за прокажени, с най-добрите лекари и болногледачи.

Свети Зотик е наричан още Орфанотрофос, „Покровител на сираците“, защото в по-късни години към лепрозориума е добавен голям сиропиталище. Сиропиталището е включвало обща болница и дом за възрастни хора. Светецът е бил почитан през цялата византийска STORY като покровител на сиропиталището.

Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Той е роден на остров Еврип и след като получава образованието си в Константинопол, става един от клириците на Великата църква там. Ръкоположен е за епископ и изпратен против волята си в Охрид, където е пастир на Църквата в България в продължение на двадесет и пет години. Вдъхновен богослов и оратор, той е оставил много проповеди и, най-важното, коментар върху целия Нов Завет, който оттогава е ценен от православните християни. В последните си години се премества в Солун, където почива в мир.