Библейски четива (Синодален превод)
2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)
9Побързай да дойдеш при мене скоро.
10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене.
11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата.
12Тихика изпроводих в Ефес.
13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.
14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му!
15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.
16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях!
17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.
18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин.
19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.
20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит.
21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя.
22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.
Лука 20.1-8 (Евангелие)
1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7И отговориха: не знаем, откъде беше.
8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Жития на светиите
Света мъченица Юлиана Никомидийска и онези, които са с нея (304)
Тя била дъщеря на видно семейство в Никомедия по време на управлението на гонителя Максимиан (286-305). Родителите ѝ я сгодили за благородник на име Елевзий, но без негово знание или знанието на родителите си, тя вече била посветила живота си на Христос и му била посветила девствеността си. За да отблъсне ухажора си, тя му казала, че няма да се омъжи за него, докато не стане префект. Елевзий започнал да използва богатството си, за да подкупва и влияе на властимащите, и успял да бъде назначен за префект на Никомедия. Когато отишъл при Юлиана, за да я обяви за своя съпруга, тя била принудена да се изповяда за християнка, казвайки, че никога няма да се омъжи за него, освен ако не се откаже от идолопоклонството и не приеме вярата на Христос. Заради признанието си тя била арестувана и отведена пред префекта: Елевзий, нейния някогашен пламенен ухажор. Сега той бил изпълнен с пламенна ярост към нея и когато тя не се отказала от вярата си, я подложил на най-садистичните мъчения, които можете да си представите. Като по чудо тя ги издържала безвредно. Свидетели на това чудо, 500 мъже и 130 жени от езичниците изповядали Христа. Разгневеният префект веднага ги обезглавил, а след това и самата Юлиана. Тя била на осемнадесет години, когато получила мъченически венец.
Свети отец Петър, митрополит Московски (1326)
„Свети Петър е роден във Волиня през 1260 г. и постъпва в манастир там на тринадесетгодишна възраст. Като прави Лествицата на Свети Йоан Лествичник свой водач в монашеския живот, неговото послушание, кротост и готовност да поема задачи, отвратителни за братята му, го правят обичан от всички. Той също така рисува икони и е създателят на московския стил в руската иконография. След няколко години той заминава за малкия манастир „Преображение Господне“, за да намери тишината, благоприятна за молитва. Свети Максим, митрополит Киевски (6 декември), посещава този манастир и е силно възхитен от добродетелите на Петър, когото решава да бъде негов наследник като глава на Руската църква. Той е потвърден в това си решение от явление на Божията Майка и отправя молба към Константинополския патриарх, от когото зависи Руската църква. Затова през 1325 г. Свети Петър е ръкоположен за митрополит Киевски, чийто престол е прехвърлен на Владимир от Свети Максим, след разграбването на Киев от татарите. Изборът на Петър е потвърден от Събор, но той...“ веднага се сблъсква със съпротива от руските князе, които се борят помежду си за влияние над водача на Църквата. Кротостта и милосърдието на Петър към враговете му му спечелват уважението им; но макар и помирителен във всичко, което го засяга лично, той въпреки това е строг по отношение на вярата и моралната праведност. Той енергично се противопоставя на интензивната мюсюлманска пропаганда и пътува из цяла Русия, за да утвърждава вярата. Не се колебае да рискува живота си в името на мир между князете и, предвиждайки, че Русия ще се обедини отново около Московското княжество, премества митрополитския си престол в този град и започва строителството на прочутата катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл. Той предава душата си на Бога, докато се моли на 21 декември 1326 г., и на гроба му се случват много чудеса на изцеление.“ (Синаксар)
Свети Прокопий Вятски, юродив Христа (1627)
„Свети Прокопий, син на благочестиви селяни, първо се преструвал на луд, за да избегне брак, който му били налагани. Той прекарал живота си по улиците полугол, спал навсякъде, където го застигнала нощта, и никога не приел подслона на къща. Използвал знаци, за да се разбира, и никога не проговорил нито дума, освен с духовния си баща, с когото разговарял нормално като човек, притежаващ всичките си способности. Когато му дали дреха, той я носил известно време от послушание и след това я давал на някой беден. Когато посещавал болните, той запалвал леглата на онези, които щяли да оздравеят, и завивал в чаршафите им онези, които щяли да умрат. Той правил много предсказания, често чрез смущаващи пророчески знамения, чието значение ставало ясно със събитието. Той прекарал тридесет години в безумие за Христос и след като предсказал смъртта си, заспал в мир през 1627 г.“ (Синаксарий)